Той излезе от банята и с нежелание се върна към работа. Когато пусна записа отново, Арктър казваше:
— …Почти сигурен съм, че Бог е мъртъв.
— Не знаех, че Той е бил болен — отвърна Лъкман.
— Изобщо не разбирам какво й е на колата ми и реших да я продам — каза Арктър. — Ще си купя хенуей.
— Колко харчи хенуеят? — попита Барис.
„Около три фунта“ — помисли си Фред.
— Около три фунта — каза Арктър.
В три часа на следващия следобед двама медицински служители — не същите, а други — обявиха началото на тестовете на Фред, който се чувстваше по-зле дори от предния ден.
— Ще ви покажем бързо първо пред лявото ви око, а после и пред дясното няколко предмета, които би трябвало да са ви добре познати. В същото време на монитора пред вас ще се появяват контурите на няколко подобни предмета, и вие с помощта на показалката трябва да посочите изображението, което съответства на показания ви предмет. Имайте предвид, че предметите ще се сменят бързо, така че не мислете твърде дълго. Освен по верни отговори ще бъдете оценявани и по време. Ясно ли е всичко?
— Ясно е — каза Фред и взе показалката.
Пред лявото му око започнаха да се появяват познати предмети и той сочеше с показалката светещите изображения. После всичко това се повтори с дясното му око.
— А сега ще закрием лявото ви око и ще ви показваме картинките с познати предмети пред дясното око. И вие с лявата си ръка, повтарям — с лявата си ръка — трябва да изберете от групата предмети на монитора този, който сме ви показали.
Пред дясното му око се появи зарче и той започна да търси с показалката сред дребните предмети, докато не намери зарчето.
— В следващия тест, без да гледате, трябва да опипате с лявата си ръка няколко букви, които образуват дума и да напишете думата с дясната си ръка.
Той направи всичко, което му бяха казали. Думата беше „горещ“.
— А сега кажете думата.
— Горещ — отвърна той.
— А сега трябва да бръкнете с лявата си ръка със затворени очи в тази кутия, чрез опипване да разпознаете предмета вътре и да ни кажете какъв е той. После ще ви покажем три предмета, подобни на този в кутията, и вие трябва да ни кажете кой от тях прилича най-много на предмета, който сте докосвали.
— Добре — отговори Фред и направи каквото му бяха казали.
Тестовете продължиха по този начин още около час. Опипай, кажи, виж с едното око, избери. Опипай, кажи, виж с другото око, избери. Напиши, нарисувай.
— В следващия тест, отново със затворени очи, трябва да опипате по един предмет с всяка от ръцете си и да ни кажете дали предметите са еднакви.
Той направи и това.
— А сега ще ви покажем в бърза последователност изображения на различни триъгълници. Вие трябва да ни кажете дали следващият триъгълник е същият като предишния или…
След още два часа го накараха да поставя сложни предмети в съответните сложни отвори и засякоха времето, за което се справя. Фред се почувства сякаш отново е в първи клас и се притесни. Както се притесняваше тогава. „Мис Фринкъл — помисли си той, — старата мис Фринкъл. Тя обичаше да ме кара да правя подобни глупости и да ми изпраща мислено съобщения: «Умри!», както казват в транзакционния анализ. И продължаваше да го прави докато не се скапя. Сигурно вече е покойница. Предполагам, че някой е успял да й върне обратно нейното съобщение «Умри!» и то я е поразило.“
Фред се надяваше да е станало така. Можеше дори едно от неговите собствени съобщения да го е направило. Той и сега връщаше съобщенията на хората, които провеждаха теста. Явно не се справяше кой знае колко добре. Тестът продължаваше.
— Какво не е наред с тази картина? Единият от предметите не си пасва с останалите. Вие трябва да посочите…
Той направи и това. После продължиха да му показват групи от предмети, единият от които не си пасва с останалите и той отделяше излишните, а след като тестът свърши, го накараха да подреди отделените предмети в различни множества и да каже кои са признаците, по които го е направил.