— И какво означава това? — попита Фред.
— Сигурен съм, че вече знаете — отвърна психологът, който седеше вляво. — Изпитали сте го, макар и да не сте знаели какво ви се случва и по какви причини.
— Двете полукълба на мозъка ми си съперничат? — попита Фред.
— Да.
— Защо?
— Субстанцията С. Тя често води до такива последствия. Ние очаквахме точно това и тестовете го потвърдиха. Налице е функционално увреждане на лявото полукълбо, което обикновено играе водеща роля, и дясното полукълбо се опитва да компенсира това. Но двете полукълба не действат съгласувано, защото ситуацията не е нормална и организмът не е подготвен за нея. Подобно нещо никога не бива да се случва. Ние го наричаме смесване на сигналите. Свързано е с феномена „разделяне на мозъка“. Бихме могли да отстраним дясното полукълбо, но…
— А ще се оправя ли — прекъсна го Фред, — когато спра да вземам Субстанцията С?
— Вероятно — кимна психологът, седнал вляво. — Това е функционално увреждане.
— Но може и да е органично увреждане — намеси се другият мъж. — Може и да е необратимо. Времето ще покаже, и то дълго след като спрете да вземате Субстанцията С. След като се откажете от нея завинаги.
— Какво? — попита Фред. Той не разбра отговора — „да“ ли беше това, или „не“? Завинаги ли беше увреден, или не? Какво му бяха казали?
— Дори да е увредена мозъчната тъкан — каза единият от психолозите, — в момента се провеждат експерименти за отстраняване на малки части от всяко полукълбо, за да се осуети процесът на съперничество. Смята се, че в края на краищата това ще доведе до връщане на водещата роля на лявото полукълбо.
— Обаче тогава може да възникне друг проблем — човек да започне да приема само част от входящата информация и това да продължи до края на живота му. Вместо два сигнала да получава само половин сигнал. Което според мен е не по-малко неприятно.
— Да, но частичното функциониране без съперничество е за предпочитане пред пълната нефункционалност, защото двата съперничещи си сигнала накрая ще се анулират взаимно.
— Разбирате ли, Фред — каза единият от психолозите, — вие повече не бива да…
— Вече никога няма да вземам Субстанцията С — каза Фред. — До края на живота си.
— По колко хапчета пиете сега?
— Не много — отвърна Фред и след кратка пауза добави: — Напоследък повечко. Заради стреса в работата.
— Несъмнено трябва да бъдете освободен от изпълнението на настоящата си задача — каза единият от психолозите. — Трябва да бъдете освободен от всякакви задължения. Вие сте болен, Фред. И ще бъдете болен дълго време. Меко казано. Какво ще се случи след това никой не знае със сигурност. Може би ще се възстановите напълно. А може би не.
— А как става така — попита със скърцащ глас Фред, — че макар и двете полукълба на мозъка ми да играят главна роля, те не приемат едни и същи сигнали? Защо не могат да се синхронизират помежду си, както при стереозвука?
Настъпи тишина.
— Имам предвид — каза той след малко, жестикулирайки, — че лявата ръка и дясната ръка, когато хващат някой предмет, един и същ предмет, трябва…
— Съперничеството между двете полукълба се изразява в следното: представете си огледално отражение, в което лявата ръка „става“ дясна ръка… — Психологът се наведе напред към Фред, който не вдигна поглед. — Как можете да обясните разликата между лявата и дясната ръкавица на човек, който не знае за какво говорите? Как да му кажете коя да избере? На огледалното отражение?
— Лява ръкавица… — каза Фред и млъкна.
— Това е същото сякаш едното полукълбо на мозъка възприема света като огледално отражение. Вижда през огледало. Разбирате ли? Така че лявото става дясно и всичко се преобръща. И ние все още не сме съвсем наясно какво означава да виждаш света по този начин. Казано с термините на топологията, лявата ръкавица се превръща в дясна ръкавица, преодоляла безкрайността.