Ала с всички тези седем глави, които се преплитаха в хипнотичен танц и ту се нахвърляха върху него поотделно, ту се спускаха отгоре му като една гигантска, зейнала паст, Уолфгар нямаше време да съставя каквито и да било планове.
Със своя лък Кати-Бри, която се намираше извън смъртоносния обсег на чудовището, имаше по-голям успех. Очите й бяха плувнали в сълзи от страх за живота на Уолфгар, ала тя стисна зъби и ги преглътна, твърдо решена да не се предава на отчаянието. Още една стрела изсвистя във въздуха и между очите на главата, обърната към момичето, зейна огромна дупка. Главата потръпна конвулсивно, рязко отскочи назад и тупна на пода с глух тътен.
Неочакваното нападение и най-вече жестоката болка накараха хидрата да замръзне на мястото си. Макар и съвсем кратко, това забавяне даде на Уолфгар времето, от което имаше нужда, и той не пропусна да се възползва от неочаквания си късмет. Без да се поколебае и за миг, той се нахвърли върху чудовището и с всички сили стовари Щитозъб върху една от другите глави. Чу се шумно изпукване и тя също се търкулна на земята.
— Задръж я пред вратата! — провикна се Бруенор. — И недей да заставаш пред нея, без да предупредиш, че момичето ще вземе да те уцели по погрешка!
Хидрата може и да не бе особено умна, ала все пак знаеше как се води битка. Тя обърна тялото си на една страна така, че Уолфгар да не може да я заобиколи. Две от главите й вече се търкаляха мъртви на земята, а сребърните стрели продължаваха да свистят във въздуха. Първо една, после още една магическа стрела се заби в тялото й. Уолфгар се биеше ожесточено, ала умората от свирепата му битка с плъхочовеците започваше да си казва думата.
Една от гнусните глави на чудовището се спусна към него, той не успя да се дръпне достатъчно бързо и мощните челюсти се сключиха около ръката му. Малко под рамото му зейна грозна дупка.
Хидрата разтърси глава, в опит да откъсне ръката на жертвата си, ала този път обичайната й тактика не подейства — никога досега чудовището не бе срещало подобен страховит противник. Изкривил лице в болезнена гримаса, младежът притисна ръка до тялото си и принуди хидрата да застане неподвижно. После вдигна Щитозъб със свободната си ръка и заби елмазената дръжка право в окото на чудовището. Зашеметено от мощния удар, то отслаби хватката си и Уолфгар успя да се освободи и да отскочи назад, само миг преди останалите пет глави на звяра да щракнат със зъби на сантиметри от лицето му.
Все още можеше да се бие, но новата рана неминуемо щеше да го забави.
— Уолфгар! — изпищя Кати-Бри, когато чу болезнения му стон.
— Изчезвай от там, момче! — изкрещя Бруенор.
Нямаше нужда някой да казва на Уолфгар, че бягството е единственият му шанс да се спаси. Той се хвърли към стената и се претърколи покрай хидрата. Две от главите й проследиха движението му и се спуснаха към него с намерението да го разкъсат на парчета.
С мълниеносна бързина Уолфгар се изправи на крака и без да спира дори за миг, разтроши челюстта на една от главите с добре премерен удар на магическия си чук. Кати-Бри, която с тревога следеше отчаяното бягство на Уолфгар, простреля окото на другата глава.
Хидрата нададе яростен рев и рязко се обърна. На пода вече се търкаляха четири безжизнени глави.
Отстъпвайки назад, Уолфгар успя да види какво има зад паравана.
— Още една врата! — извика той на своите приятели.
Хидрата се опита да настигне изплъзващата се жертва, ала Кати-Бри светкавично изпрати още една стрела в тялото й. Иззад паравана се разнесе трясък от строшено дърво, после метален звън. Зад Уолфгар се бе спуснала нова решетка, отдалечавайки го още повече от двамата му приятели.
Ентрери замахна със сабята си в опасна близост до врата на Дризт, като в същото време се опита да му нанесе нисък удар с изумрудената кама. Това бе дързък ход и ако убиецът не владееше оръжията си до съвършенство, Дризт със сигурност щеше да намери пролука в защитата му и да го прониже в сърцето. Ала сега елфът трябваше да вложи всичките си умения, за да успее да отбие сабята на палача и да пресрещне удара на изумрудената кама.
Ентрери опита същата тактика още няколко пъти, но Дризт всеки път отклоняваше оръжията му. Когато убиецът най-накрая бе принуден да отстъпи назад, Дризт все още бе невредим, с изключение на една съвсем дребна драскотина на рамото.