— Аз пролях първата кръв! — злорадо рече Ентрери и прокара пръст по острието на сабята си, за да покаже на Дризт ръждивочервеното петно.
— По-важно е кой ще пролее последната — спокойно отвърна елфът и се нахвърли върху него.
Ятаганите връхлитаха палача от най-невероятни ъгли. Единият одраска рамото му, другият се опита да го прониже между ребрата.
Ентрери, също както Дризт, отбиваше ударите на противника си със съвършена точност.
— Добре ли си, момче? — извика Бруенор.
В този миг до ушите му достигна звън на оръжие и той с облекчение разбра, че Дризт все още е жив.
— Нищо ми няма — отвърна Уолфгар, докато оглеждаше стаята, в която се бе озовал.
За разлика от предишните две, тук имаше маса и няколко стола, където някой (явно съвсем наскоро) бе играл комар. Уолфгар вече бе напълно сигурен, че е попаднал под някаква сграда, най-вероятно под къщата на Пук и неговите крадци.
— Пътят ми назад е отрязан — провикна се той към приятелите си. — Открийте Дризт и се върнете на улицата. Все ще измисля начин да ви намеря!
— Няма да те изоставя! — отсече Кати-Бри.
— Но аз ще го направя! — твърдо рече младежът.
В очите на Кати-Бри лумна гневен пламък.
— Помогни му! — примоли се тя на Бруенор, ала погледът в неговите очи бе не по-малко суров.
— Нищо няма да постигнете, ако останете тук — обясни Уолфгар. — Не мога да се върна, дори и ако по някакво чудо успея да вдигна тази решетка и да надвия хидрата. Върви, обич моя, и вярвай, че много скоро ще се срещнем отново!
— Послушай го — обади се и Бруенор. — Сърцето ти нашепва да останеш, ала така няма да му помогнеш. Имай вяра в него.
Кати-Бри се облегна на решетката и мазнината, с която бяха покрити пречките, се смеси с кръвта от косата й. Далеч пред нея се разнесе пукот на строшено дърво — Уолфгар бе разбил още една врата, ала в ушите на младата жена звукът отекна като тътен на чук, забиващ кол в собственото й сърце. Бруенор нежно я хвана за раменете.
— Да вървим — прошепна той. — Елфът е жив и сигурно има нужда от помощ. Имай вяра в Уолфгар.
Кати-Бри с мъка се откъсна от решетката и заедно с Бруенор се върна в тунела, по който бяха дошли.
Дризт продължи да напада, като нито за миг не отделяше очи от лицето на убиеца. Благодарение на онова, което Кати-Бри му бе казала и на мисълта за Риджис, който бе единствената причина да се впуснат в това приключение, той успя да надвие силната си омраза към Ентрери. Сега палачът не бе нищо повече от поредната пречка по пътя им към Риджис. Дризт се биеше напълно хладнокръвно, сякаш не се бе вкопчил в битка на живот и смърт в клоаките на далечен южен град, а се упражняваше с някой от учителите си в Мензоберанзан.
Лицето на Ентрери (човекът, който твърдеше, че го превъзхожда като боец, именно защото не изпитваше никакви чувства) бе разкривено от гняв, често пъти граничещ със сляпа ярост. Ентрери мразеше Дризт. Въпреки всичката топлота и обич, които елфът бе срещнал през живота си, той си оставаше истински боец, войн, владеещ до съвършенство изкуството на битката. Всеки път, когато Дризт успееше да отблъсне оръжието на Ентрери и да му отвърне със също толкова изкусен удар на ятаганите си, той разголваше кухия, лишен от смисъл живот на палача.
Дризт не пропусна да забележи изпепеляващия гняв, който бушуваше в гърдите на Ентрери, и се възползва от него. Отново нанесе поредица от заблуждаващи удари и за пореден път Ентрери с лекота ги парира.
Внезапно магическите ятагани се стрелнаха напред, плътно долепени един до друг.
Ентрери ги отби с рязко движение на сабята си и на лицето му се изписа подигравателна усмивка — Дризт най-сетне бе допуснал грешка. С победоносно възклицание, Ентрери замахна към незащитеното сърце на елфа.
Ала Дризт вече беше готов. Нещо повече, той нарочно бе подвел убиеца. Още докато сабята на Ентрери се опитваше да отклони магическия ятаган, който внезапно бе сменил посоката си, Дризт го приплъзна върху острието на палача и замахна за изненадващ удар. Ентрери не можа да спре ръката, с която държеше изумрудената кама и преди да успее да прониже сърцето на елфа, ятаганът на Дризт се вряза в лакътя му.
Камата тупна в калта. Ентрери стисна раната със здравата си ръка и светкавично отскочи назад. Очите му се присвиха и в погледа, който отправи на Дризт, заблестяха гняв и объркване.