— Жаждата за кръв те заслепява — спокойно рече елфът и направи крачка напред. — Тази нощ и двамата надникнахме в едно огледало, убиецо, ала онова, което ти видя в него, май не ти се понрави особено.
Ентрери кипеше от едва сдържана ярост, ала нямаше какво да каже.
— Все още не си победил — дръзко се изплю той, макар да знаеше, че елфът току-що бе спечелил огромно преимущество.
— Може и да не съм — сви рамене Дризт. — Ала ти изгуби преди много, много години.
По устните на Ентрери плъзна зла усмивка, той се наведе ниско и побягна.
Дризт незабавно го последва, ала когато стигна черния магически облак, рязко спря. От другата му страна се чуваше шум от стъпки и Дризт се приготви да се защитава. Непознатият бе твърде шумен за изкусния убиец и Дризт предположи, че някой плъхочовек трябва да се бе завърнал.
В този миг долетя познат глас:
— Там ли си, елфе?
Дризт се втурна през облака мрак и заобиколи двамата си приятели, без да спре нито за миг.
— Ентрери? — попита той, надявайки се, че убиецът не се е измъкнал незабелязано.
Бруенор и Кати-Бри безпомощно свиха рамене и го последваха.
20
Черно и бяло
Омаломощен от умора и от болката в ръката, Уолфгар тежко се облегна на гладката стена на един полегат тунел, който плавно се изкачваше нагоре. Здраво стисна ранената си ръка, надявайки се да спре кръвта, която шуртеше от жестоката рана.
Колко самотен се чувстваше!
Знаеше, че бе постъпил правилно, като каза на Бруенор и Кати-Бри да си вървят. Колкото и да искаха, те не можеха да му помогнат, а да стоят в главния коридор, точно пред мястото, което самият Ентрери бе избрал, за да заложи своя капан, бе твърде опасно. Сега Уолфгар трябваше да продължи сам, дори и ако това означаваше да стигне до сърцето на това гнусно място.
Той предпазливо пусна рамото си и погледна раната. Хидрата го бе ухапала доста дълбоко, но ръката му не беше обездвижена. Много внимателно той вдигна Щитозъб и замахна няколко пъти. После отново се облегна на стената и се зае да измисли план за действие в една ситуация, която изглеждаше напълно безнадеждна.
Дризт се прокрадваше през лабиринта от тунели, като от време на време забавяше крачка и се ослушваше за нещо, което да го насочи по следите на убиеца. В действителност не очакваше да чуе нищо — Ентрери се движеше със същата безшумна крачка, с която и той самият, и също като него нямаше нужда нито от факла, нито от свещ, за да намери пътя в мрака.
Въпреки това Дризт бе напълно сигурен, че се движи в правилната посока, сякаш една и съща мисъл ръководеше постъпките и на двамата. Усещаше присъствието на убиеца, познаваше го по-добре, отколкото му се искаше да си признае. Ентрери не можеше да му се изплъзне, така, както и той самият не можеше да избяга от Ентрери. Битката им беше започнала преди няколко месеца в Митрал Хол… или пък това бе само още едно разиграване на отколешния двубой, започнал още в зората на съзиданието? Ала за Дризт и Ентрери, две пионки в извечната борба на доброто и злото, тя не можеше да свърши, докато един от тях не рухне победен.
Недалеч пред себе си, елфът забеляза светлинка — не трепкащото, жълтеникаво пламъче на някоя факла, а ярка сребриста светлина. Приближи се предпазливо и видя отворена решетка, през която нахлуваха лунните лъчи и осветяваха металните стъпала на някаква стълба, закована за стената. Дризт бързо — прекалено бързо — се огледа наоколо и се втурна към стълбата.
Вляво от него сенките се раздвижиха и той зърна издайническото проблясване на голо острие точно навреме, за да успее да се извие настрани и да избегне смъртоносния удар в гърба. Залитна напред и усети пареща болка в рамото. По гърба му плъзна струйка гореща кръв.
Знаейки, че и най-малкото забавяне ще му струва живота, Дризт пренебрегна острата болка и рязко се обърна. Долепил гръб в стената, той вдигна двата магически ятагана и ги остави да заиграят своя смъртоносен танц.
Този път Ентрери не каза нищо. Време за саркастични забележки нямаше — трябваше да довърши елфа преди да загуби преимуществото, което засадата му бе дала. Изкусният майстор на меча бе отстъпил мястото си на разярения главорез, заслепен от омраза.
Той скочи върху Дризт, притисна десницата му с ранената си ръка и се опита да забие сабята си в гърлото му, влагайки цялата сила, на която беше способен.
Дризт успя да се съвземе достатъчно бързо, за да устои на първоначалното нападение на Ентрери. Без да се опита да разхлаби сключените върху ръката му пръсти на убиеца, той вдигна другата си ръка, за да отбие удара на Ентрери. Двете оръжия отново се кръстосаха и застинаха неподвижно между двамата противници.