Само на сантиметри един от друг, те се гледаха с изпепеляваща ненавист.
— Колко са мерзките престъпления, за които трябва да те накажа сега, убиецо? — изръмжа Дризт.
Думите сякаш вляха нови сили във вените му, и той успя да оттласне сабята на Ентрери. Ятаганът му заплашително се доближи до лицето на палача.
Ентрери не отвърна нищо, по лицето му не се изписа и капчица притеснение от надмощието, което елфът постепенно взимаше над него. Очите му заблестяха злорадо, тънките му устни се разкривиха в зла усмивка.
Убиецът още не бе изиграл последната си карта.
Преди Дризт да разбере какво точно е намислил противникът му, Ентрери изплю голяма глътка мръсна, отходна вода в лавандуловите му очи.
Водени от шума на битката, Бруенор и Кати-Бри тичаха напред. Достигнаха вкопчените в смъртоносна схватка бойци, точно в мига, когато Ентрери изигра подлия си номер.
— Дризт! — изпищя Кати-Бри — никога нямаше да успее да стигне навреме, за да попречи на Ентрери, дори и Таулмарил беше безсилен.
Бруенор изрева и се хвърли напред с една-единствена мисъл в главата си — ако Ентрери убие Дризт, митралната му брадва ще насече мръсното псе на хиляди парчета.
Парещата болка в очите забави реакциите му само за миг, ала когато ставаше дума за Артемис Ентрери и един миг невнимание бе прекалено много. Дризт отчаяно отметна глава назад.
Сабята на Ентрери изсвистя във въздуха и остави кървава диря върху челото на елфа. Притиснат между дръжките на двете оръжия, палецът на Дризт изпука болезнено.
— Свършено е с теб! — ликуващо извика Ентрери без да може да повярва на внезапния обрат в битката.
В този ужасен миг Дризт нямаше как да не се съгласи с убиеца, ала боецът у него не мислеше така. Воден не от разума, а от войнския си инстинкт, с пъргавина, която изненада и него самия, той постави глезен зад единия крак на Ентрери, а с тялото си притисна другия към стената. После натисна с всички сили и се завъртя. Убиецът залитна, не успя да се задържи върху хлъзгавия под и падна в мътната вода, повличайки Дризт със себе си.
Дръжката на магическия ятаган се заби в окото на убиеца. Дризт се съвзе от изненадата по-бързо и не пропусна да се възползва от неочакваното си преимущество. Успя да освободи ятагана си от сабята на Ентрери и замахна надолу към ребрата на противника си. Усети как го изпълва мрачно задоволство, когато острието на магическото оръжие започна да потъва в плътта на убиеца.
Сега бе ред на Ентрери да действа отчаяно. Сабята му бе в твърде неудобно положение, за да може да я използва по друг начин, затова убиецът направи единственото възможно в този момент — стовари дръжката на оръжието си в лицето на Дризт. Носът на елфа хлътна, пред очите му изригна взрив от болезнено ярки цветове и той политна на една страна, преди ятаганът му да успее да довърши работата си.
Ентрери изпълзя настрани и се измъкна от мръсната вода. Дризт също се претърколи встрани от убиеца и се опита да се изправи на крака, макар да му се струваше, че светът се върти около него и таванът на клоаката всеки миг може да рухне отгоре му. Когато най-сетне си възвърна равновесието, видя пред себе си Ентрери, ранен по-тежко и от него самия.
Палачът хвърли поглед през рамо към тунела и джуджето, което тичаше с всички сили към него, вдигнало високо митралната си брадва. Там беше и момичето, стиснало в ръце страховития си лък. Без да губи и миг, Ентрери отскочи встрани, вкопчи се в металната стълба, закована за стената, и с трескава бързина се закатери нагоре.
Кати-Бри следеше всяко негово движение с магическия си лък. Артемис Ентрери беше мъртъв. Веднъж попаднал в обсега на Таулмарил, никой не можеше да избяга, та бил той и страховитият господар на калимпортските улици.
— Не го оставяй да избяга, момиче! — изкрещя Бруенор.
Напълно погълнат от битката със смъртния си враг, Дризт дори не бе усетил приближаването на своите приятели. Сега, при звука на бруеноровия глас, той рязко се обърна и видя джуджето да връхлита с високо вдигната брадва. Спряла, за да се прицели по-добре, Кати-Бри се канеше да стреля.
— Спри! — извика Дризт с толкова страшен глас, че Бруенор замръзна на мястото си, а Кати-Бри усети как по гърба й полазват ледени тръпки.