Двамата впериха изумени погледи в приятеля си.
— Той е мой! — отсече елфът.
Ентрери нямаше време да се чуди на неочаквания си късмет. Веднъж само да се добере до улиците, своите улици — там лесно щеше да намери къде да се скрие.
Прекалено слисани, за да кажат каквото и да било, Кати-Бри и Бруенор безмълвно видяха как Дризт надяна магическата маска и се втурна след убиеца.
Мисълта, че колкото повече се бави, толкова повече излага на опасност приятелите си, които в момента се опитваха да се доберат до него, накара Уолфгар да действа. С огромно усилие на волята, той принуди тялото си да му се подчинява и като стисна Щитозъб в ранената си ръка, тръгна напред.
Внезапно в съзнанието му изникна образът на Дризт, неговия приятел и учител, който дори и в най-безнадеждната ситуация съумяваше да се отърси от страха и да го замени със съзидателна ярост.
Пламъкът, който младежът толкова често бе виждал да гори в лавандуловите очи на елфа, сега лумна в собствените му сини очи. Стъпил здраво на земята, той си пое дълбоко дъх, призовавайки на помощ цялата си исполинска сила.
Къщата на Пук, най-яката постройка в цял Калимпорт.
Върху лицето на варварина се разля широка усмивка. Болката вече я нямаше, изчезнала бе и умората. С гръмък смях на уста, той се втурна напред.
Настанало бе време за битка.
Коридорът, по който тичаше, плавно се издигаше нагоре и Уолфгар се досети, че следващата врата, която се изпречеше на пътя му, щеше да бъде на нивото на улицата. Много скоро се натъкна не на една, а на цели три врати — една в края на коридора, и по една от двете му страни. Без да забавя крачка (в крайна сметка посоката, в която бе поел, с нищо не бе по-лоша от която и да е друга), Уолфгар изкърти вратата срещу себе си и влетя в осмоъгълна караулна стая, за огромна изненада на четиримата стражи, които се бяха разположили там.
— Хей! — бе единственото, което мъжът в средата на стаята успя да каже, преди огромният юмрук на исполина да се стовари върху лицето му и да го запрати на пода.
На отсрещната стена, точно срещу онази, която току-що бе изкъртил, Уолфгар видя друга врата и се втурна към нея, с надеждата да успее да излезе, без да му се налага да губи време в ненужни битки.
Един от пазачите обаче, хилав, мургав мъж, го изпревари. Бърз като светкавица, той изтича до вратата, заключи я, после се обърна към Уолфгар, размахал ключа пред лицето си. Злорадата усмивка, която разкриви лицето му, разкри цял ред изпочупени зъби.
— Ключ! — изсмя се той и го подхвърли на един от другарите си.
Уолфгар протегна ръка и го сграбчи за ризата, отскубвайки цял кичур косми от гърдите му. Дребният крадец безпомощно размаха крака на около метър от пода.
Все така само с една ръка, Уолфгар го запрати към вратата.
— Ключ — спокойно отбеляза той и прекрачи купчината трески — и безчувственото човешко тяло.
Ала опасностите не свършваха дотук. Следващата стая се оказа голямо преддверие с десетки врати. Тревожни викове огласиха коридорите й задействаха добре отработен план за защита. Хората, истинските членове на гилдията, светкавично се изпокриха в стаите си — имаше вече цяла година, откак задачата да се разправят с натрапници, бе паднала от плещите им. Всъщност, откакто Раситър и събратята му се бяха присъединили към тях.
С един-единствен скок Уолфгар прескочи няколкото стъпала, изпречили се на пътя му, и разби вратата на края им. Пред него се откри същински лабиринт от коридори и отворени стаи, истинска съкровищница от безценни произведения на изкуството — статуи, картини и гоблени — по-богати и прекрасни от всичко, което бе виждал някога. Само че сега нямаше никакво време да се любува на картините. От всички страни към него заприиждаха нови и нови преследвачи. Те наизскачаха от страничните коридори, отрязаха пътя, по който беше дошъл, изпълзяха и от вратите пред него. Много скоро цялото преддверие щеше да бъде пълно с тях, а Уолфгар — притиснат в някой ъгъл от скверните им редици. Макар все още да бяха далече, варваринът знаеше кои са те. Та нали току-що бе избягал от гнусните им клоаки.
Уолфгар не можеше да сбърка миризмата на плъхочовеци.
Здраво стъпил на земята, Ентрери очакваше Дризт да се покаже през отворената шахта. Когато елфът се подаде от дупката, палачът нанесе страховит удар със сабята си.