Ала Дризт, очаквайки нещо подобно, се изкачваше с помощта само на краката си, докато двете му ръце здраво стискаха магическите ятагани, образувайки своеобразен щит над главата му. Сабята на Ентрери се удари в ръба на един от ятаганите и Дризт с лекота я отби.
В следващия миг двамата вече стояха един срещу друг на улицата.
Небето на изток започваше да просветлява, мразовитите утринни часове отминаваха, а градът около тях постепенно се събуждаше за живот.
Ентрери замахна яростно, ала Дризт спокойно отби удара му, влагайки както умение, така и чиста физическа сила. Погледът на елфа не трепваше, на лицето му бе изписана непоколебима решителност. С хладнокръвни, добре отмерени движения на оръжията си, той неотклонно се приближаваше към Ентрери.
Лявата му ръка бе напълно безполезна, едното му око не виждаше нищо, освен неясни очертания — палачът знаеше, че е обречен. Дризт също разбираше безпомощното състояние на противника си. Сега вече единствено той налагаше темпото. Ятаганите му неспирно търсеха пролука в отслабващата защита на убиеца. Много скоро тя щеше да рухне съвсем, а когато това станеше…
И тогава, точно както бе станало преди време на борда на пиратския кораб, магическата маска се разхлаби и се смъкна от лицето на увлечения в битката елф.
Устните на Ентрери се изкривиха в зла усмивка — за втори път тази нощ бе избегнал сигурна смърт.
За втори път бе получил още една възможност.
— Е, кой живее в лъжа? — злобно прошепна той.
Дори и тези няколко думи бяха достатъчни на Дризт, за да разбере какво става.
— Елф на мрака! — провикна се Ентрери към множеството, което бе сигурен, че наблюдава двубоя им от прикритието на близките сенки. — От Мирски лес! Този е само съгледвач, ала след него ще дойде цяла армия! Елф на мрака!
Тласкани от неудържимо любопитство, скритите до този момент зяпачи започнаха да се показват. Двубоят и преди беше интересен, ала сега всички искаха да се приближат и сами да се уверят в думите на Ентрери. Постепенно около двамата противници се образува кръг, разнесе се звън на изтеглени мечове.
— Сбогом, Дризт До’Урден — долетя до ушите на елфа злият шепот на Ентрери.
Суматохата наоколо нарастваше, отвсякъде се носеха викове „Елф на мрака!“ — подлият план на убиеца бе проработил точно както той очакваше. Дризт неспокойно се огледа наоколо, очаквайки всеки момент някой да го нападне в гръб.
Макар и само за миг, това бе повече от достатъчно за Ентрери. Докато Дризт гледаше на другата страна, палачът потъна в тълпата, викайки „Убийте Елфа на мрака! Смърт за Мрачния!“
Множеството предпазливо започна да стеснява обръча около Дризт и той, здраво стиснал магическите си ятагани, се приготви да се защитава. В този момент Кати-Бри и Бруенор излязоха на улицата и веднага разбраха какво става. Бруенор се втурна към Дризт и застана до него, вдигнал високо митралната си брадва. Една от сребърните стрели на Кати-Бри полетя към тълпата.
— Махайте се! — изръмжа джуджето. — Никакво зло няма тука, освен онуй, дет’ вий, глупци такива, току-що пуснахте да си ходи!
Един мъж безстрашно пристъпи напред и заплашително размаха дълго копие.
Преди да успее да каже каквото и да било, в ръцете му избухна взрив от сребриста светлина и откъсна върха на копието. Обзет от ужас, човекът захвърли счупеното оръжие и погледна настрани, където Кати-Бри вече слагаше нова стрела в тетивата на Таулмарил.
— Махай се! — извика тя. — Остави елфа на мира, ако не искаш следващата ми стрела да прониже теб, а не оръжието ти!
Мъжът веднага отстъпи назад. Насъбралите се хора бързо започнаха да губят желанието си за битка — така бързо, както преди малко му се бяха поддали. И без това никак не им се щеше да си имат вземане-даване с един Елф на мрака, та сега с готовност повярваха в твърдението на джуджето, че точно този елф не беше зъл.
В този миг откъм другия край на улицата се разнесе страшен шум и всички глави се обърнаха натам. Двама от мнимите скитници пред къщата на Пук отвориха вратата (при което шумът от водещата се битка стана още по-силен) и се втурнаха вътре, захлопвайки тежките двери след себе си.
— Уолфгар! — изкрещя Бруенор и се хвърли към невзрачната постройка.
Кати-Бри се накани да го последва, но после спря и се обърна към Дризт.
Елфът още стоеше на мястото си и изглеждаше раздвоен — погледът му неспокойно се местеше от къщата на Пук към улицата, по която бе избягал Ентрери. Беше го победил и сега палачът не бе в състояние да му се противопостави.