Нима можеше да го остави да избяга точно в такъв момент?
— Приятелите ти имат нужда от теб! — напомни му Кати-Бри. — Ако не заради Риджис, то поне заради Уолфгар!
Дризт засрамено поклати глава. Как изобщо бе могъл да си помисли да изостави другарите си сега, когато те имаха най-голяма нужда от него! Той се втурна покрай Кати-Бри и се затича след Бруенор.
Първите утринни лъчи вече се гонеха по стените на пищно обзаведения последен етаж на къщата. Ла Вал пристъпи към завесата в единия край на стаята си и я дръпна настрани. Дори и той, опитният магьосник, не смееше да се доближи до това творение на най-черно зло преди изгрев-слънце. Това бе Тароският пръстен, най-мощното му — и най-страховито — притежание.
Магьосникът хвана металната рамка и го издърпа от малката ниша. Изправен върху поставката си, магическият предмет се извисяваше над него, а самият пръстен — достатъчно голям, за да може през него да мине човек — се намираше на почти половин метър от земята. Веднъж Пук го бе оприличил на обръча, който използваше дресьорът на хищните му питомци.
Ала надали имаше лъв, който да се приземи здрав и читав от другата страна на Тароския пръстен, след като беше скочил през него.
Ла Вал лекичко завъртя магическия предмет, изправи се пред него и се вгледа в съвършената паяжина, която изпълваше сърцевината му. Колко крехка изглеждаше тя, за кой ли път си помисли магьосникът, а колко яка бе всяка нейна нишка, надарена със сила, която бе в състояние да проникне и до най-отдалеченото кътче на Равнините на съществуванието.
Най-сетне Ла Вал откъсна поглед от Пръстена, втъкна в пояса си предмета, с който отключваше силата на магическия предмет (тънък скиптър, на върха на който бе инкрустирана огромна черна перла) и го издърпа до средата на централната зала на последния етаж в къщата. Щеше му се да бе имал повече време, за да изпита плана си (последното, което му трябваше сега, бе отново да ядоса пашата), ала слънцето щеше да изгрее всеки момент, а Пук искаше всичко да стане, колкото се може по-скоро.
Все още облечен в нощната си роба, Пук се появи в централната зала, прозявайки се сънено. При вида на Тароския пръстен пашата веднага се разсъни, а в очите му заблестя нетърпелив пламък. За него Пръстенът бе просто една прекрасна играчка и той дори не подозираше какви опасности крие тя.
Стиснал скиптъра в едната си ръка и ониксовата фигурка — в другата, Ла Вал застана пред магическия предмет.
— Вземи това — каза той на Пук и му подаде статуетката. — Котката няма да ни трябва сега, а после винаги можем да я повикаме.
Пук разсеяно мушна фигурката в джоба си.
— Претърсих Равнините на съществуванието — обясни магьосникът. — Знам, че котката идва от Звездната равнина, ала не бях сигурен дали полуръстът ще остане там, нито пък дали ще успее да намери изхода. Разбира се, Звездната равнина е невероятно обширна.
— Достатъчно! — прекъсна го Пук. — Захващай се за работа! Какво си ми приготвил?
— Това — отвърна Ла Вал и махна със скиптъра.
Паяжината в сърцевината на Пръстена потръпна и по краищата й затрептяха безброй искрици. Постепенно светлината се усили, запълзя между нишките и обагри всичко в небесносиньо.
Ла Вал изрече заповедническа дума и наситено синият цвят, който бе обгърнал сърцевината на Пръстена, отстъпи място на светлосив образ, който очевидно идваше от Звездната равнина. Там, удобно облегнат на едно дърво, или по-скоро на изтъканите от звездна светлина очертания на грамаден дъб, седеше Риджис, протегнал крака напред и сключил ръце зад главата си.
Тази гледка окончателно прогони съня от тялото на Пук.
— Трябва да го доведем тук! — задъха се от злоба той. — Можеш ли да го пренесеш?
Преди Ла Вал да успее да каже каквото и да било, вратата се отвори с гръм и трясък и в стаята влетя Раситър.
— Бой, Пук! — едва успя да изрече той, с мъка поемайки си дъх. — На долните етажи. — Един огромен варварин!
— Обеща, че ще се погрижиш за това — заплашително изръмжа Пук.
— Приятелите на убиеца… — започна Раситър, ала пашата нямаше време да слуша обясненията му.
Не и сега.
— Затвори вратата! — кратко нареди той.
Раситър най-сетне успя да се овладее и изпълни заповедта му. Пук и без това щеше да побеснее, щом научеше за провала в клоаката… защо трябваше да бърза и още повече да го ядосва.