— Готов ли си, елфе? — попита джуджето и внимателно затвори вратата след себе си.
— Имай малко търпение, приятелю — отвърна Дризт. — Ще тръгнем, едва когато дойде приливът, а това, както ме увери капитан Дюдермонт, означава, че имаме още няколко часа.
Бруенор се тръсна на леглото.
— Още по-добре тогава — каза той. — Така ще имаме повечко време да си поговорим с полуръста.
— Безпокоиш се за него, нали?
— Да — призна Бруенор. — Той наистина ми помогна. А и не само на мен — додаде той и посочи ониксовата статуетка, която стоеше на малката масичка. — Къркорещият корем сам го каза — тук могат да се натрупат големи богатства и сега, когат’ Пук вече го няма, калимпортските разбойници ще се хванат гуша за гуша, за да се докопат до някой по-тлъст залък от съкровищата на гилдията. А и Ентрери се навърта насам и туй хич не ми се нрави. Че и още от онез’ плъхочовеци сигурно се крият наоколо и само чакат сгодна възможност да си отмъстят, задето Къркорещият корем погуби толкоз много от събратята им. Ами магьосникът! Къркорещият корем казва, че го държи с камъка, ама мен ако питаш не е толкоз лесно да овладееш един магьосник.
— Прав си — съгласи се Дризт.
— Нямам му никакво доверие и туйто! — заяви Бруенор. — И хич не ща да се навърта около Къркорещия корем!
— Може би двамата с теб трябва да посетим Ла Вал тази сутрин — предложи Дризт — и да разберем какво точно се върти в главата му.
Вместо да почука тихичко, както бе сторил на вратата на Дризт, Бруенор с все сили задумка по вратата на Ла Вал, сякаш искаше да я строши. Ла Вал скочи от леглото и се втурна да види какво става и кой блъска по съвсем новата му врата.
— Добро утро — изръмжа Бруенор и нахлу в стаята, още щом магьосникът открехна вратата.
— Така си и мислех — измърмори Ла Вал и неволно погледна към огнището и купчината подпалки — единственото, което бе останало от старата врата.
— Добро утро, добро ми джудже — отвърна той с цялата учтивост, на която бе способен.
— Добро утро и на теб, господарю До’Урден — добави той бързо, когато видя Дризт да се вмъква след Бруенор. — Не трябваше ли вече да сте тръгнали в този късен час?
— Имаме още време — отвърна Дризт.
— И изобщо не мислим да тръгваме, преди да сме се погрижили за безопасността на Къркорещия корем — обясни Бруенор.
— Къркорещия корем? — неразбиращо повтори Ла Вал.
— Полуръста! — изрева джуджето. — Твоя господар!
— А, да, господаря Риджис — каза Ла Вал и сложи ръце на гърдите си, а очите му придобиха отнесено, стъклено изражение.
Дризт затвори вратата и се взря в него, изпълнен с подозрение.
Лъжливата унесеност в погледа на Ла Вал бързо се стопи, когато магьосникът усети нетрепващия взор на Дризт върху себе си. Очевидно бе, че няма да успее да заблуди елфа. Навярно щеше да измами джуджето, полуръста щеше да преметне със сигурност, ала хитруванията му нямаше да минат пред Елфа на мрака, чиито лавандулови очи проникваха през лъжливата му маска и сякаш стигаха и до най-потайните кътчета на душата му.
— Май не вярваш, че малкият ви приятел е успял да ме улови с помощта на камъка — спокойно отбеляза той.
— Магьосниците знаят как да избегнат капана на чуждите магии — отвърна Дризт.
— Така е — съгласи се Ла Вал и приседна на един стол.
— Ха! Долен лъжец! — изръмжа Бруенор и посегна към брадвата, която висеше на кръста му, но Дризт го спря.
— Магията може и да не е подействала — каза Ла Вал, — ала резултатът си остава същият. Аз съм практичен човек. Много господари съм имал в дългия си живот и Пук несъмнено бе най-великият от тях. Него вече го няма, но Ла Вал е жив и очаква следващия господар, комуто да служи.
— Или пък търси възможност да се изкатери до върха — вметна Бруенор.
Вместо гневния отговор, който джуджето очакваше, стаята се огласи от веселия смях на магьосника.
— Аз си имам своя занаят — обясни той — и това е единственото, което ме интересува. Живея в охолство и мога да правя каквото си поискам. За какво са ми тогава главоболията и постоянната опасност на един водач на гилдия?
И като се обърна към Дризт, когото очевидно смяташе за по-разумния от двамата, добави:
— Ще служа на полуръста, а ако той изгуби мястото си, ще служа на онзи, който го наследи на върха.