Простата логика в думите му удовлетвори Дризт и най-сетне го убеди във верността на магьосника — по-сигурна, отколкото оковите на най-могъщото заклинание.
— Да си вървим — каза той на Бруенор и се отправи към вратата.
Както винаги, джуджето се довери на преценката му, ала не успя да се въздържи да не отправи една последна заплаха:
— Много внимавай, магьоснико — изръмжа той от прага. — Ти замалко не уби мойто момиче. С главата си ще плащаш, ако нещо лошо се случи с приятеля ми!
Ла Вал кимна, но не каза нищо.
— Пази го добре! — смигна му Бруенор и излезе от стаята, затръшвайки вратата след себе си.
— О! — простена магьосникът. — Той просто мрази горката ми врата!
Час по-късно, приятелите стояха в преддверието, нетърпеливи и готови за път. На врата на Дризт висеше магическата маска.
Много скоро към тях се присъедини и Риджис, следван от своята свита. Той също щеше да отиде до „Морски дух“ заедно с могъщите си приятели. Нека враговете му видят съюзниците му и особено Елфа на мрака, мислеше си хитрият водач на гилдията.
— Последно предложение, преди да тръгнете — каза той.
— Няма да останем, Къркорещ корем — отвърна Бруенор.
— Не, не към вас — поясни Риджис и погледна Дризт. — Към теб.
Дризт търпеливо изчака, докато Риджис неспокойно потриваше ръце.
— Петдесет хиляди златни монети за котката — заяви най-сетне полуръстът.
Очите на Дризт се разшириха от учудване.
— Уверявам те, че ще се грижа добре за Гуенивар…
Преди Риджис да успее да довърши, Кати-Бри го плесна по тила.
— Как не те е срам! — скара му се тя. — Откога познаваш елфа!
Дризт я успокои с усмивка.
— Едно съкровище в замяна на друго? — предложи той на Риджис. — Знаеш, че трябва да ти откажа. Гуенивар не се продава, независимо колко добри намерения имаш.
— Петдесет хиляди! — изпуфтя Бруенор. — Ако ги искахме, вече отдавна да сме си ги взели!
Риджис най-сетне разбра колко нелепо бе предложението му и се изчерви засрамено.
— Откъде си толкова сигурен, че прекосихме половината свят, за да ти се притечем на помощ? — обади се и Уолфгар.
Риджис вдигна изненадан поглед към него и младежът продължи:
— Откъде знаеш, че не дойдохме само заради котката?
Смайването, което се изписа на лицето на Риджис, се оказа повече, отколкото приятелите му можеха да понесат, и те се разсмяха така, както не се бяха смели от месеци насам. Много скоро и Риджис прихна с тях.
— Ето. Вземи това, вместо Гуенивар — предложи Дризт, когато най-сетне спряха да се смеят, и като свали магическата маска от врата си, я подаде на полуръста.
— Няма ли да я задържиш, докато се качим на кораба? — учуди се Бруенор.
Дризт се обърна към Кати-Бри и възхитената й усмивка разсея и последните му съмнения.
— Не! — твърдо каза той. — Нека калимпортци мислят, каквото си щат!
После широко отвори вратата и пристъпи напред. Утринното слънце нахлу вътре и огря лавандуловите му очи.
— Нека светът мисли, каквото си ще! — каза и щастливият му поглед обходи лицата на четиримата му приятели. — Стига ми това, че вие ме познавате.
Епилог
„Морски дух“ с мъка си проправяше път на север покрай Саблен бряг. Зимните ветрове виеха край кораба и вкочаняваха пръстите на моряците, ала капитан Дюдермонт и благодарният екипаж твърдо бяха решили бързо и сигурно да отведат четиримата приятели до Града на бездънните води.
Всички, които се намираха в пристанището по това време, с изумление гледаха как безстрашният кораб се промушва между ледоразбивачите и грамадните ледени късове, за да хвърли котва. Извиквайки на помощ всичките умения, които бе придобил през дългите години, прекарани в плаване, капитан Дюдермонт успя да акостира успешно.
През двата месеца, прекарани в открито море, четиримата приятели бяха възстановили почти напълно не само здравето, но и доброто си настроение. Въпреки тежкия път, всички бяха добре, дори раните на Кати-Бри скоро щяха да заздравеят напълно.
Но ако пътят до Града на бездънните води беше труден, то прекосяването на замръзналите земи, които ги деляха от Дългата седловина, бе още по-изнурително. Зимата бе към своя край, ала все още не бе отслабила ледената си прегръдка. Четиримата приятели обаче не можеха да си позволят да изчакат топенето на снеговете и като се сбогуваха с капитан Дюдермонт и храбрите мъже от „Морски дух“, те се увиха в дебелите си наметки, нахлузиха високи ботуши и поеха на североизток по търговския път към Дългата седловина.