Дризт трябваше да разбере — Уолфгар просто не можеше да не постави дръзкия грубиян на мястото му. Младежът сви юмруци.
— Само един-единствен удар — беззвучно промълви той и се вгледа в хората, които го бяха обградили — хора, които щяха да изглеждат много по-добре проснати в безсъзнание на земята.
Уолфгар призова образа на Риджис, за да се предпази от надигащия се у него гняв, ала ръцете му стискаха ръба на масата до побеляване.
— Приготовленията? — попита Дризт.
— Всичко е уредено — отвърна Дюдермонт. — На „Морския дух“ има достатъчно място, а два чифта ръце — да не говорим пък за оръжия и то на такива опитни войни — са винаги добре дошли на борда на моя кораб. Обаче ми се струва, че може и да пропуснете отплаването.
При тези думи той хвана Дризт за рамото и го накара да се обърне към масата на Уолфгар, над която се събираха буреносни облаци.
— Главатарят на местните пияници и неговите приятелчета — обясни Дюдермонт. — Макар че аз бих заложил на твоя другар.
— И няма да сбъркаш — отвърна Дризт. — Само че сега нямаме време за гу…
Елфът не успя да довърши. Дюдермонт му посочи един ъгъл на стаята, където седнали в сенките, четирима мъже наблюдаваха задаващата се свада с безмълвен интерес.
— Пазителите — обясни капитанът. — Една битка сега ще струва на твоя приятел цяла нощ в градската тъмница, а пък аз не мога да си позволя да изгубя толкова време.
Дризт се огледа наоколо, търсейки някакъв изход от положението. Очите на всички бяха отправени към Уолфгар и нехранимайковците в нетърпеливо очакване на боя. Елфът разбра, че отиването му там сега най-вероятно щеше да възпламени страстите.
Бънго изпъчи огромния си корем на сантиметри от лицето на Уолфгар, така че младежът да може добре да огледа широкия му колан, осеян с десетки резки.
— За всеки, дето съм го победил — наперено заяви той. — Пък и да имам какво да правя докато си излежавам нощите в пандиза.
И като посочи един особено дълбок прорез близо до закопчалката, допълни:
— Този го убих. Ама как само му размазах кратуната! Пет нощи трябваше да излежа след това!
Уолфгар пусна масата. Перченето на дебелака изобщо не го бе впечатлило, но сега знаеше какво го очаква, ако се поддаде на гнева. А той не можеше да си позволи да изгуби и минута от ценното си време в тъмницата — трябваше да хване кораба.
— Кой знае, може пък да съм дошъл да видя точно теб — Уолфгар скръсти ръце на гърдите си се облегна назад.
— Ами виж го! — изръмжа един от нехранимайковците.
Бънго измери Уолфгар със злостен поглед.
— Дошъл си да се биеш, а?
— Не, не мисля така — спокойно отвърна Уолфгар. — Да се бия? Че аз съм само едно момче, тръгнало да види широкия бял свят!
Бънго не успя да прикрие объркването си. Огледа се около себе си, но приятелите му неразбиращо свиха рамене.
— Защо не седнеш? — предложи му Уолфгар, но той не помръдна.
Един от нехранимайковците зад варварина го ръгна в гърба и изръмжа:
— К’во търсиш тука?
Уолфгар с мъка се удържа да не строши мръсните пръсти на нахалника с един удар. Ала разумът му вече бе взел контрол над него и, без да обръща внимание на останалите, той се приведе към грамадния им главатар.
— Не съм дошъл да се бия, а само да гледам — тихо каза той. — Кой знае, може би някой ден ще бъда достоен да предизвикам човек като Бънго и, когато това стане, ще се върна, защото съм сигурен, че ти още ще си главатар тук. Ала се боя, че този ден няма да дойде скоро. Имам да уча още толкова много.
— Тогава защо си тук? — Бънго, изпълнен с нова самоувереност, заплашително се наведе над Уолфгар.
— Дойдох, за да се уча — отговори младежът. — Да се поуча от най-коравия боец в Града на бездънните води. Да видя какво представлява Бънго и как се оправя с неприятностите.
Бънго изпъна рамене и огледа приятелчетата си, които, изгарящи от желание за бой, се бяха привели напред, мъчейки се да доловят всяка дума на главатаря си и непознатия исполин. Лицето на Бънго се изкриви в онази беззъба усмивка, която обикновено се появяваше на устните му преди да разпердушини някой натрапник, и нехранимайковците затаиха дъх. И тогава техният герой потупа Уолфгар по рамото… така, както се потупва добър приятел.
Из цялата пивница се разнесоха сподавени възклицания, когато Бънго придърпа още един стол и седна да изпие по чашка с непознатия.