Ала Кати-Бри вече гледаше напред към „Морски дух“, който току-що се бе врязал в един от пиратските кораби, докато вторият съд на разбойниците се приближаваше все по-близо и по-близо до тях и много скоро щеше да се притече на помощ на другарите си.
— Нямаме време! — извика тя. — Там отпред имат нужда от нас!
Моряците на Дюдермонт се бяха вкопчили в люта битка с пиратите и над двата кораба ехтеше звън на стомана. Един от разбойниците видя как Уолфгар запрати чука си по магьосника и като реши, че варваринът е останал без оръжие, скочи върху палубата на „Морски дух“ и се нахвърли върху него, мислейки го за лесна плячка.
Уолфгар с лекота успя да избегне удара му, после го стисна за китката с една ръка, а с другата го сграбчи през кръста. Без да забавя устрема му, исполинът само леко промени посоката и като вдигна тялото на нападателя си високо във въздуха, го прехвърли през отсрещните перила на „Морски дух“. Двама от другарите на пирата, които също се бяха насочили към невъоръжения варварин, бързо промениха решението си и се заеха да си търсят друг, по-добре въоръжен, но не така опасен противник.
В този миг магическият чук се завърна в ръката на Уолфгар. Сега бе негов ред да напада.
Трима от моряците на Дюдермонт паднаха посечени, докато се опитваха да се доберат до корсарския кораб, и пиратите се втурнаха към палубата на „Морски дух“.
Дризт До’Урден им препречи пътя. Стиснал двата ятагана, той скочи върху широката дъска, която свързваше двата кораба, а Сиянието гневно искреше в ръката му.
Пиратите, виждайки само един-единствен не особено едър противник да препречва пътя им, решиха, че вече никой не може да ги спре да се доберат до палубата на „Морски дух“.
Устремът им бе рязко прекъснат, когато първите трима се строполиха на земята, впили пръсти в прерязаните си гърла и кореми.
Дюдермонт и кормчията, които се бяха втурнали, за да помогнат на Дризт, се заковаха на местата си, поразени от бързината и сръчността, с която Сиянието и другият ятаган на елфа проблясваха във въздуха и се врязваха в телата на пиратите. Още един от разбойниците падна мъртъв; друг, ужасен от страховития елфически воин, панически скочи във водата, след като Дризт го обезоръжи.
Останалите петима корсари замръзнаха по местата си, отворили уста в безмълвен вик на ужас.
Смаяни и объркани, Дюдермонт и кормчията също отскочиха назад — Дризт, погълнат изцяло от битката, дори не бе забелязал, че магическата маска му е изиграла номер. Тя се бе смъкнала и сега всички наоколо виждаха кожата му на Мрачен елф.
— Дори и да изпепелиш всички платна, корабът пак ще успее да ги застигне — отбеляза Кати-Бри, когато видя малкото разстояние, делящо втория пиратски кораб от провлака, където останалите два съда се бяха счепкали в смъртоносна битка.
— Платната? — изсмя се Бруенор. — Нямам никакво намерение да си губя времето с такива дреболии!
Кати-Бри се отдръпна назад, опитвайки се да осмисли думите му.
— Ти си луд! — ахна тя, когато джуджето смъкна колесницата досами палубата.
— Ха! — изсумтя той. — Някой трябва да спре тез’ псета! Дръж се!
— Как ли пък не! — извика в отговор Кати-Бри, после потупа Бруенор по рамото и, измисляйки светкавично нов план, скочи от колесницата и цопна във водата.
— Умно момиче! — засмя се Бруенор и като я проследи с поглед, за да се увери, че е добре, отново обърна очи към пиратите в задната част на кораба, които се бяха разбягали панически, когато го видяха да се приближава.
От носа на кораба Пиночет чу суматохата и се обърна, за да види какво става, точно в мига, в който Бруенор връхлетя върху палубата.
— Морадин!
Бойният вик на джуджето отекна над океана и успя да надвие дори шума от битката, която кипеше на „Морски дух“ и третия пиратски кораб. И моряците на Дюдермонт, и корсарите се обърнаха назад, когато чуха страховития трясък, който се разнесе откъм флагманския кораб. Екипажът на Пиночет отвърна на бойния вик на джуджето с ужасени крясъци.
Уолфгар, чул името на джуджешкия бог, спря за миг и мислите му отлетяха към скъпия приятел, който някога също се биеше с името на Морадин на уста.
Върху устните на Дризт заигра усмивка.
В мига, в който докосна палубата, Бруенор бързо се изтърколи встрани. Магията на лейди Алустриел превърна колесницата в разрушително огнено кълбо и по цялата палуба лумнаха високи пламъци, лизнаха мачтите, обхванаха платната.