— Няма нужда — каза Дризт. — Пиратите са търсели нас.
— Но как са разбрали къде сте? — учуди се Дюдермонт.
— Огнените кълба над Балдуров яз — обади се Уолфгар.
Дюдермонт кимна, припомняйки си нощта, когато бяха видели загадъчните пламъци да се издигат в небето над града на Шионтарската река:
— Враговете ви трябва да са наистина могъщи.
— Онзи, когото търсим, знаеше, че ще минем през Балдуров яз — обясни Дризт. — Дори бе оставил съобщение за нас. За човек като Артемис Ентрери не би било никак трудно да нареди на някой от шпионите си да му сигнализира, когато разбере кога и как сме напуснали града.
— Също толкова лесно би му било да уреди засадата — мрачно добави Уолфгар.
— Така изглежда — отвърна Дюдермонт.
Дризт не каза нищо, макар този път да не бе съгласен с приятелите си. Защо му беше на Ентрери да ги доведе чак дотук, само за да накара някаква банда пирати да ги убият? Не, вярваше Дризт, засадата не бе дело на палача. Още някой се бе намесил и този някой не можеше да бъде друг, освен самия Пук паша.
— Трябва да обсъдим и още нещо — продължи Дюдермонт след малко. — „Морски дух“ се държи, ала както той, така и плененият пиратски кораб, пострадаха сериозно.
— Значи смятате да вземете и кораба на пиратите, така ли? — попита Уолфгар.
— Да — отговори Дюдермонт. — Щом стигнем до най-близкото пристанище, ще ги пуснем да си вървят заедно с кораба си.
— Пиратите не заслужават такава снизходителност! — изръмжа Бруенор.
— Повредите в „Морски дух“ ще ни забавят ли? — намеси се Дризт, който се безпокоеше много повече за успеха на тяхната задача, отколкото за съдбата на пиратите.
— Ще ни забавят — рече Дюдермонт. — Надявам се да успеем да се доберем до Калимшан отвъд Тетир. Знамето на Калимпорт ще ни помогне в пустинното царство. Там можем да хвърлим котва в пристанището на град Мемнон и да се погрижим за кораба.
— Колко време ще отнеме това?
Дюдермонт сви рамене:
— Навярно седмица, ако не и повече. Не мога да съм сигурен, докато не спрем и не огледаме „Морски дух“ отвсякъде. След това ще ни трябва още една седмица, докато стигнем до Калимпорт.
Очите на четиримата другари помръкнаха и те си размениха обезсърчени погледи. Колко ли дни живот оставаха на Риджис? Дали това забавяне нямаше да бъде фатално за дребния им приятел?
— Ала за вас има и друга възможност — продължи Дюдермонт. — Пътешествието от Мемнон до Калимпорт по вода, покрай град Тешбърл и през Искрящо море, отнема много повече време, отколкото ако се тръгне по суша. Почти всеки ден от Мемнон към Калимпорт потеглят кервани и макар пътят през пустинята Калим да е тежък, няма да ви отнеме повече от няколко дни.
— Нямаме достатъчно злато, за да им платим да ни вземат с тях — рече Кати-Бри.
Дюдермонт махна с ръка:
— Няма да ви струва скъпо. Всеки керванджия би бил повече от щастлив, ако бойци като вас поискат да пътуват с него през опасната пустиня. А и аз още не съм ви се отплатил за онова, което сторихте за мен и за моите хора — при тези думи Дюдермонт раздрънка голямата кесия със злато, която висеше на кръста му. — Разбира се, ако предпочитате, може да останете на „Морски дух“ колкото дълго искате.
— Колко време ще ни отнеме, за да достигнем Мемнон? — попита Дризт.
— Зависи колко вятър ще издържат платната ни. Пет дни, може би дори цяла седмица.
— Кажи ни повече за тази Калимска пустиня? — каза Уолфгар. — Какво е пустиня?
— Мрачна земя — отвърна Дюдермонт — ако четиримата приятели решеха да изберат този път, те трябваше да бъдат подготвени за изпитанията, които щяха да срещнат по него. — Дива пустош, в която изпепеляващият вятър неспирно пее злокобната си песен и навява облаци горещ пясък. Земя, където чудовищата властват над хората и където не един и двама злочести пътешественици са намирали жестока смърт от жажда, оставяйки след себе си само купчина бели кости, оглозгани от огромните, вечно гладни лешояди.
Четиримата приятели не изглеждаха особено стреснати от зловещото описание на капитана. Като оставеха настрани разликата в температурата, това място звучеше досущ като дома им, който бяха оставили далеч на север.
13
Разплата
Пристанището сякаш нямаше край. Бледосините води на Искрящо море бяха изпъстрени с платната на хиляди кораби, от която порта и да влезеше посетителят, щяха да са му нужни дълги часове, за да прекоси града, който сега се простираше пред тях.