Пук не отвърна нищо. Той подпря глава върху ръката си и се загледа с интерес. Толкова дълго беше чакал тази среща.
Раситър надвишаваше Ентрери с цяла глава, факт, който правеше бездруго дръзкия плъхочовек, още по-арогантен. Както мнозина глуповати здравеняци, той вярваше, че ръст и сила са равнозначни, и сега, когато гледаше отгоре този мъж, чието име бе легенда из улиците на Калимпорт (което превръщаше двамата в съперници), реши, че вече е спечелил първия рунд от двубоя си с палача.
— Значи това е прословутият Артемис Ентрери? — наруши мълчанието Раситър, без дори да се опитва да прикрие презрението в гласа си.
Ентрери го гледаше без да мигне. Очите му, следящи всяко движение на Раситър, който не спираше да обикаля наоколо, горяха с леден пламък и вещаеха смърт. Дори Риджис бе изумен от дързостта на непознатия. Никой не можеше да си позволи да бъде толкова спокоен в присъствието на Ентрери.
— Добра среща — поклони се най-сетне плъхочовекът, доволен от онова, което бе видял. — Аз съм Раситър, най-довереният съветник на Пук паша. Освен това, отговарям за пристанището.
Без да каже нищо, Ентрери се обърна към пашата за обяснение.
В отговор на въпросителния му поглед, Пук само се подсмихна и безпомощно вдигна ръце.
Раситър, който сякаш не забеляза нищо, продължаваше да се държи все по-свойски и по-свойски.
— Двамата с теб — заговорнически сниши той глас — можем да извършим заедно велики неща.
При тези думи плъхочовекът се накани да потупа Ентрери по рамото, ала спря с ръка във въздуха, смразен от ледения пламък в очите на убиеца. В погледа на Ентрери гореше такъв изпепеляващ огън, че дори напереният Раситър започна да разбира колко остър бе ръбът на бръснача, по който се движеше.
— Можеш да спечелиш много от нашето съюзничество — продължи плъхочовекът, но предпазливо отстъпи назад.
Когато видя, че отговор няма да последва, той се обърна към Пук:
— Искаш ли да се погрижа за малкия крадец? — попита той, а злата усмивка, която се разля по лицето му, разкри остри, жълти зъби.
— Той е мой, Раситър — твърдо отговори Пук. — Добре ще сториш, ако държиш косматите си лапи далеч от него!
Ентрери, от чието внимание не убягваше нищо, не пропусна да разбере за какво говори Пук.
— Но разбира се! — не настоя Раситър. — Тогава да си вървя, чака ме работа.
Той се поклони още веднъж и докато се обръщаше, отново срещна очите на Ентрери. Не можеше да издържи този вледеняващ поглед, — настоятелността и силата му бяха толкова огромни, че го караха да се чувства гол и безпомощен.
Все още невярващ на онова, което бе зърнал, Раситър се отправи към вратата, убеден, че Ентрери не е мигнал нито веднъж.
— Теб те нямаше. Медальонът ми беше изчезнал. Раситър ми помогна да запазя и дори да увелича силата на гилдията — обясни Пук, когато отново останаха сами.
— Той е плъхочовек — отбеляза Ентрери, сякаш това обезсмисляше всеки по-нататъшен спор.
— Глава на тяхната гилдия — уточни Пук. — Те са достатъчно верни, а и лесно се държат под контрол.
И като поглади рубинения медальон, добави:
— А сега ще стане дори още по-лесно.
Ентрери все още не можеше да приеме мисълта за съюзничество с плъхочовеците, дори и след като чу не особено убедителното обяснение на Пук. Трябваше му време, за да помисли над това неочаквано развитие на нещата, време, за да разбере точно колко се бе променило всичко в гилдията по време на тригодишното му отсъствие.
— А моята стая? — попита той.
Ла Вал се размърда неспокойно на мястото си.
— Аз я използвам, откакто те няма — заекна той. — Ала вече наредихме да построят още една стая за мен.
И като погледна към вратата, която се бе появила съвсем наскоро между харема и старата стая на Ентрери, побърза да добави:
— Ще бъде готова съвсем скоро. Ако искаш, още сега ще се изнеса оттам.
— Няма нужда — успокои го Ентрери.
Всъщност, така дори бе по-добре. И без това имаше нужда от малко време далеч от Пук, за да може по-добре да прецени ситуацията и да реши какво да прави оттук нататък.
— Ще си намеря стая на някой от долните етажи, така по-лесно ще разбера какво точно се е променило тук — каза той и Ла Вал въздъхна облекчено.
Ентрери вдигна Риджис за яката.
— Какво да правя с него?
Пук скръсти ръце на гърдите си и наклони глава на една страна.