Единствено вечно бдителният Дризт не бе хванат неподготвен. Той предпази очите си от дима и ярката светлина и видя как търговецът се стрелва наляво, където явно бе прорязан таен отвор в шатрата. Елфът точно щеше да го залови, когато дребният гоблин се изпречи на пътя му. Без да забавя крачка, Дризт го удари с дръжката на Сиянието и го повали в безсъзнание, после покри лицето си с магическата маска и се втурна навън.
Кати-Бри изтича след него, следвана от Бруенор, който най-сетне успя да се изправи на крака.
— След него, момче! — провикна се джуджето към Уолфгар.
Преследването бе започнало.
Дризт успя да зърне търговеца миг преди бягащата фигура да потъне в тълпата. Дори и яркото одеяние на Сали Далиб щеше да бъде погълнато и обезличено от пъстроцветната тълпа, ако Дризт не се бе намесил. Точно както бе направил и с невидимия магьосник на борда на пиратския кораб, елфът обгърна тялото на бягащия търговец в алени пламъци, които се виждаха отдалеч.
После се втурна напред, проправяйки си път между хората с изумителна лекота, без нито за миг да изпуска от поглед алените очертания пред себе си.
За разлика от него, в лудешкия бяг на Бруенор нямаше никакво изящество. Джуджето изпревари Кати-Бри и се вряза с главата напред в многолюдната тълпа, настъпвайки всеки, имал нещастието да попадне на пътя му, и разпръсквайки хората наоколо със златния щит. Уолфгар, който го следваше по петите, оставяше още по-широка диря след себе си, та на Кати-Бри дори не й се налагаше да си пробива път сама.
Минаха през поне дузина криволичещи улички, веднъж дори профучаха през някакъв пазар, където Уолфгар без да иска преобърна една каруца с големи, жълти пъпеши, които се затъркаляха във всички посоки. Без да обръщат внимание на гневните викове, които се разнасяха зад гърба им, откъдето и да минеха, приятелите продължаваха лудешкия си бяг, неотклонно вперили поглед в онзи, който тичаше пред тях и мъчейки се да не се изгубят в бъркотията и тълпата наоколо.
Сали Далиб бързо разбра, че никога няма да успее да се скрие на улицата, не и докато алените пламъци издайнически очертаваха силуета му. Освен това магическият огън привличаше вниманието на всеки, покрай когото минеше, и така още повече улесняваше преследвачите му. Вкопчвайки се в единствената възможност, която му оставаше, търговецът сви в една малка уличка и влетя през вратата на голямата, каменна сграда, която се издигаше там.
Дризт погледна назад, за да се увери, че приятелите му още го следват, после се втурна през вратата на каменната сграда… и едвам успя да се задържи върху хлъзгавия, обвит в пара мраморен под на обществена къпалня. Двама грамадни евнуси се опитаха да спрат елфа (все пак в съседното помещение не биваше да се влиза с дрехи), ала точно както и търговецът, който бе нахлул миг по-рано, пъргавият Дризт бързо успя да си възвърне равновесието и да им се изплъзне. Плъзгайки се по гладкия под, той се шмугна между евнусите и се озова в същинската къпалня, където се кълбяха валма гореща пара, напоена с мириса на пот и благоуханни масла за вана. На всяка крачка пред него се изпречваха голи тела и Дризт трябваше много да внимава къде слага ръцете си, докато си проправяше път напред.
Бруенор замалко не се строполи на земята, когато влетя в хлъзгавата стая, и докато се мъчеше да се задържи на крака, двамата евнуси, този път подготвени за влизането му, се изпречиха пред него:
— Без дрехи! — нареди единият от тях.
Без да губи драгоценно време в празни приказки, Бруенор стовари тежкия си ботуш върху босите пръсти на евнуха, после стъпка и другия му крак, за всеки случай. В този миг в помещението връхлетя Уолфгар и повали втория евнух на земята.
В устрема си обаче, варваринът не успя да запази равновесие върху хлъзгавия под и се строполи на пода, събаряйки Бруенор, който тъкмо се канеше да влезе в обвитото с пара помещение. Напълно безпомощни, двамата се плъзнаха върху гладкия под, прелетяха над ръба на басейна и цопнаха във водата.
Миг по-късно Уолфгар, на когото водата едва стигаше до кръста, се показа на повърхността… и видя, че се намира между две пищни, голи жени, които се закикотиха предизвикателно.
Младежът се опита да измърмори някакво извинение, но установи, че езикът му, незнайно защо, не иска да помръдне. Внезапно плясване по тила бързо му помогна да дойде на себе си.
— Нали не си забравил, че търсим търговеца! — сопна се Кати-Бри.
— Точно него търся! — увери я Уолфгар.