После отново отпусна глава върху ръцете си и повтори:
— Можеш ли да ме измъкнеш оттук?
Ла Вал хвърли безпомощен поглед на Ентрери, който се бе надвесил над кристалното кълбо с целия си ръст и поглъщаше всяка дума на пленения пират.
— Къде са те сега? — изръмжа убиецът, усещайки как започва да губи търпение.
— Тръгнаха си — отвърна Пиночет. — Отидоха в Мемнон заедно с момичето и джуджето.
— Кога?
— Преди три дни.
Ентрери кимна към магьосника в знак, че е чул достатъчно.
— Ще кажа на Пук паша незабавно да се свърже с Мемнон — увери Ла Вал пирата. — Ще бъдеш освободен.
Пиночет отчаяно се облегна назад. Разбира се, че щяха да го освободят, това вече бе уредено. Беше се надявал, че Ла Вал ще успее да го измъкне от трюма на „Морски дух“ още сега, за да избегне обещанията за мир, които щеше да е принуден да даде на Дюдермонт, когато капитанът го освободеше.
— Три дни — повтори Ла Вал, когато и последната светлина в сърцевината на кълбото угасна. — Сигурно вече са изминали половината път от Мемнон до тук.
Тази мисъл като че ли развесели Ентрери.
— Пук паша не бива да научава за това — внезапно рече той.
Ла Вал се облегна в стола си.
— Но аз трябва да му кажа.
— Не! — отсече палачът. — Това няма нищо общо с него.
— Гилдията може да е в опасност — опита се да се възпротиви магьосникът.
— Нима мислиш, че не съм в състояние сам да се справя с това? — попита убиецът с нисък, суров глас.
Ла Вал усети как безжалостните сиви очи се впиват в него, сякаш внезапно се бе превърнал в обикновена пречка по пътя на убиеца… пречка, която трябваше да бъде преодоляна.
Внезапно погледът на палача омекна и той се засмя.
— Нали знаеш колко много Пук паша обича големите котки? — попита той и посегна към кесийката, която висеше на кръста му. — Дай му това и му кажи, че ти си го направил.
И той хвърли някакъв малък черен предмет към Ла Вал. Магьосникът го улови и очите му се разшириха от изненада.
Гуенивар.
В далечната Звездна равнина голямата котка се размърда неспокойно, когато пръстите на магьосника докоснаха статуетката. Нима господарят й най-сетне бе решил отново да я повика при себе си?
Миг по-късно тънката нишка между двете равини се прекъсна и пантерата отново сложи глава върху лапите си.
Толкова време бе минало…
— Тя съдържа живо същество! — ахна магьосникът, усещайки силата, стаена в ониксовата статуетка.
— Могъщо същество — увери го Ентрери. — Когато се научиш да го контролираш, ще откриеш нов съюзник за гилдията.
— Как мога да ти се отпла… — започна Ла Вал, но млъкна внезапно — Ентрери вече му бе казал какво иска в замяна на пантерата. — Защо да тревожим Пук с подробности, които не го засягат?
И като се засмя, магьосникът метна парче плат върху кристалното кълбо.
Ентрери го потупа по рамото и се отправи към вратата. Дори трите години, които бе прекарал далеч от Калимпорт, не бяха успели да попречат на разбирателството, което цареше между двамата мъже.
Ала сега, когато знаеше, че Дризт и приятелите му идват насам, Ентрери имаше по-спешна работа. Трябваше да отиде в Деветте килии и да навести Риджис.
Имаше нужда от още един подарък за елфа.
Книга 3
Пустинни царства
То е досущ като да надзърнеш в огледало, което оцветява всичко в противоположни багри: черна коса вместо бяла, светла кожа вместо смугла, светли очи вместо тъмни. Колко изкусно е това огледало, което може да замени усмивката с гневна гримаса, а дружелюбното изражение — с неприязнено смръщване.
Защото именно така виждам аз Артемис Ентрери, боецът, който може да отвърне на всяко мое движение със същото изящество и точност; боецът, когото смятам — във всички отношения, освен в едно-единствено — за свой равен.
Колко мъчително бе за мен, когато в недрата на Митрал Хол, двамата се бихме рамо до рамо, за да спасим живота си! Колкото и да е странно, онова, което ме тревожеше тогава, не бяха някакви морални задръжки, забраняващи ми да се съюзя с човек като него. Не ме възпираше убеждението, че Ентрери заслужава да умре и че аз, стига да не бях такъв страхливец, би трябвало да го убия там и тогава, дори ако това би ме обрекло на сигурна смърт в негостоприемните Сребърни зали. Не, нищо такова.