Калан се зарадва на усмивката му.
— Добре, но на умната жена това обяснение не й се вижда никак сериозно.
— Може и да не е, но е възможност, която трябва да проверя.
— Тогава защо реши да свикаш това Съвещание?
Той й се усмихна хлапашки и очите му засвяткаха весело.
— Защото реших. Реших какво трябва да се направи. — Той се извърна към нея и обви коленете си с ръце.
— Утре вечер е Съвещанието, на което ще видим има ли нещо, което би могло да ни е от помощ, след това, на следващата сутрин, когато всичко свърши… — Ричард грабна драконовия зъб в ръката си и го пъхна под носа й. — Тогава ще извикам Скарлет с ето това. И ще се доберем до Зед. По този начин ще отидем в Ейдиндрил и главоболията няма да ми пречат и да ни забавят по пътя. Скарлет лети благодарение на магия и изминава огромни разстояния за съвсем кратко време. Ще стигнем там, преди Сестрите да са успели да ни спрат, а след това ще им отнеме доста време, за да ни настигнат. Засега не искам да отхвърлям предложението им; първо трябва да намерим Зед. Той сигурно знае какво трябва да се направи. Имам предвид за главоболията. Но искам първо да видим какво ще стане на Съвещанието. После ще повикаме Скарлет. Сигурно ще й отнеме известно време да стигне до нас. — Той се доближи до Калан и я целуна. — Докато я чакаме, ще се оженим.
Сърцето й подскочи от радост.
— Ще се оженим ли?
— Да, ще се оженим. Всичко ще стане наведнъж. Вдругиден. Ще приключим с всичко и още преди залез-слънце ще сме тръгнали.
— О, Ричард… колко бих искала това! Но защо не го направим по-скоро? Повикай Скарлет още сега. Можем да се оженим утре сутринта, когато тя пристигне. Сигурна съм, че Калните ще успеят да се приготвят бързо заради нас. След това ще отидем при Зед и той ще знае какво трябва да се направи. Така няма да рискуваме с тази среща с духовете на предците.
Ричард поклати глава.
— Имаме нужда от тази среща. Шота каза, че само аз мога да възстановя разкъсания воал. Аз, а не Зед. А ако той не знае какво трябва да се направи? Нали Шота каза, че самата тя не познава добре отвъдния свят. Никой не го познава. Никой жив. Но духовете на предците го познават. Аз трябва да намеря начин да се добера до всяка информация, която би ни била от помощ. Не можем да губим време да отидем при Зед само за да установим, че той не знае какво трябва да се направи. Трябва първо да намеря отговора и тогава да вървим при Зед. Шота каза, че само аз мога да го направя. Може би защото съм Търсач. Трябва да изпълня дълга си, да намеря отговорите. Може би на мен те няма да говорят много, но Зед сигурно ще разбере какво означават. А благодарение на тях може да се сети какво трябва да се направи, какво бих могъл да направя аз.
— Какво ще стане, ако изпреварим Зед, ако той още не е пристигнал в Ейдиндрил? Със Скарлет ще пристигнем там за един ден, а Зед ще пътува много повече.
— Ако още не е пристигнал, поне знаем, че е тръгнал и все някъде ще го открием. Той ще види Скарлет.
Калан го изгледа за миг.
— Ти вече си обмислил всичко, нали?
Ричард сви рамене.
— Ако някой може да разколебава, това със сигурност си ти! Така че ако имаш да ми казваш нещо — давай!
Тя най-после поклати глава.
— Бих искала да имам, но… Всъщност съм съгласна с всичко освен със Съвещанието.
По лицето на Ричард се появи лека усмивка.
— Наистина бих искал да те видя облечена в сватбената рокля, която Веселан шие. Ще я завърши ли скоро? Можем да прекараме първата си брачна нощ в Ейдиндрил, в твоя дом.
Калан не се стърпя и му върна усмивката.
— Ще я завърши. Пък и не е нужно да има голямо сватбено тържество. Нали така или иначе няма време за големи приготовления. Сега всички се подготвят за банкета, който ще последва Съвещанието с духовете на предците. Но Пилето би бил щастлив да ни ожени, без сватбата ни да е предшествана от Съвещание. — Тя го погледна срамежливо. — В Ейдиндрил ще имаме истинско легло. Голямо, удобно легло.
Той я прегърна през кръста. Тя му поднесе устните си за целувка. Искаше й се тя да продължи вечно, но след малко го отблъсна леко.
— Ричард,… ами другите неща, които ни наговори Шота? Онова за детето…
— Шота и преди е грешила за много неща. А дори когато е била права, не всичко е протичало така, както е казвала. Не вярвам на думите й. Трябва да говорим със Зед. Изповедниците и дарбата са неща, за които човек трябва да знае много.
Тя го докосна по гърдите.
— Ти винаги имаш отговор на всички въпроси. Как е възможно да си толкова умен?
Той я притисна до себе си и я целуна, този път доста продължително.