— Знам, че за теб е трудно — каза Пилето, — но се налага да го изядеш, за да придобиеш познанията на враговете си.
Ричард отхапа голяма хапка.
— Обичаите са си обичаи — каза той и задъвка, без да издава чувствата си. Погледна към Пилето. — Кой е той?
Старейшината задържа погледа му в своя.
— Онзи, когото ти уби.
— А, да.
Ричард отново отхапа. Беше взел това голямо парче и ядеше от него само и само за да им покаже решимостта си да се срещне с духовете на предците, независимо от предупреждението. Бе готов да го направи на всяка цена. Докато дъвчеше, се загледа в танцьорите. Прокарваше сухото месо с глътки вода от чашата си. Платформата на старейшините се бе превърнала в остров на тишината сред морето от шум и движение.
Изведнъж Ричард спря да дъвче. Очите му се разшириха. Изправи се на мястото си. Обърна глава към старейшините.
— Къде е Чандален?
Те се спогледаха и втренчиха очи в Ричард.
Той скочи на крака.
— Къде е Чандален?
— Тук някъде трябва да е — каза Пилето.
— Намери го! Веднага! Доведи го тук!
Пилето изпрати един от близкостоящите ловци да го потърсят. Ричард скочи от платформата, без да каже нито дума и се приближи до огньовете, където приготвяха храната за тържеството. Намери жената, която носеше подноса с месо, и си взе голямо парче.
Калан се обърна към Пилето:
— Имаш ли представа какво става?
Той кимна тържествено.
— Получил е видение; видение от плътта на враговете ни. Случва се понякога. Точно затова го правим — за да разберем какво има в сърцата на враговете ни.
Ричард се върна и закрачи напред-назад край платформата на старейшините в очакване.
— Ричард, какво става? Какво виждаш?
Той спря на място. Лицето изглеждаше разтревожено.
— Има проблем.
Той отново закрачи. Калан се опита да разбере какъв точно е проблемът, но той дори не я чу.
Ловецът най-после се върна. След него вървяха Чандален и неговите хора.
— Какво иска от мен Ричард Избухливият?
Ричард му подаде парче месо.
— Изяж това! Кажи ми какво виждаш!
Чандален взе парчето и задъвка, като не сваляше очи от Ричард. Ричард отново закрачи неспокойно, отхапвайки още веднъж. Продължи да дъвче и да крачи нервно. Накрая не издържа и попита:
— Е? Какво виждаш?
Чандален го изгледа войнствено.
— Враг.
Ричард въздъхна отчаяно.
— Кой беше този човек? От кой народ?
— Беше Бантак. От изток.
Калан се изправи на крака.
— Бантак! — Тя скочи от платформата на старейшините и застана до Ричард. — Бантак са миролюбив народ. Те никога никого не са нападали. Това е против обичаите им.
— Беше Бантак — повтори Чандален упорито. — Имаше черно около очите. Нападна ни. — Той отново погледна Ричард. — Поне така твърдеше Ричард Избухливият.
Ричард продължаваше да крачи нервно наоколо.
— Те идват — измърмори той. После спря и сграбчи Чандален за раменете. — Те идват! Идват, за да нападнат народа на Калните!
Чандален се намръщи.
— Бантак не са воини. Както Майката Изповедник каза, те са миролюбив народ. Земеделци и животновъди са. Садят семена, отглеждат кози и овце. Ние търгуваме с тях. Този, който ни нападна в полето, сигурно е откачен. Бантак знаят, че Калните са много по-силни от тях. Те не биха посмели да ни нападнат.
Ричард слушаше внимателно превода на Калан.
— Събери хората си. Събери повече мъже. Трябва да ги спрем.
Чандален го гледаше изпитателно.
— Няма защо да се бием срещу Бантак. Те няма да ни нападнат.
Ричард избухна.
— Чандален, ти си този, който трябва да защитава нашия народ. Казах ти, че над нас е надвиснала заплаха. Този път трябва да обърнеш внимание на думите ми! — Ричард прекара пръсти през косата си. — Чандален, не мислиш ли, че е малко странно един човек да ни нападне? Ето например ти си толкова смел, но би ли нападнал открито и съвсем сам толкова много мъже? При това с копие, при положение, че те са въоръжени с лъкове.
Чандален гледаше сърдито. Пилето слезе от платформата и застана до Ричард.
— Кажи какво ти разкри нашият враг? Кажи какво видя?
— Този човек — Ричард взе парче месо и го поднесе към лицето на Пилето — е бил син на техния духовен водач.
Старейшините се раздвижиха тревожно и зашепнаха нещо помежду си. Пилето не сваляше очи от Ричард.
— Сигурен ли си? Убийството на сина на духовния водач е много тежко оскърбление дори и при самозащита. Това е все едно някой да убие потомците ми, ако имах такива. — Той повдигна вежда. — Толкова тежко, че е напълно достатъчно, за да се вдигне война.