Ричард кимна.
— Знам. Точно това са намислили. По някаква причина са решили, че Калните изведнъж са станали опасни за тях. За да са сигурни, са изпратили вчера сина на духовния си водач, като са знаели, че ако го убием, това ще бъде знак за нашите враждебни намерения. Изчакали са да видят главата му забита на кол, за да се убедят в правотата си. Ако той не се върне и намерят главата му на кола, са имали намерение да ни нападнат. — Ричард отново размаха парчето месо пред лицата на старейшините. — Този мъж, по някаква причина, е носел голяма мъка в сърцето си. Искал е да има война. Нападна ни, въпреки че е бил наясно, че ще бъде убит. Точно това е искал, за да бъде започната война и неговият народ да избие народа на Калните. Не виждаш ли? Сега цялото поле се оглася от звуците на празненството. Те знаят, че няма да сме готови за война, щом празнуваме и се забавляваме! Те идват! Сега!
Старейшините отстъпиха назад. Пилето се обърна към Чандален.
— Ричард Избухливият е имал видение от нашия враг! Накарай всеки от ловците си да събере още десетима. Не бива да допуснем Бантак да причинят зло на нашия народ. Ще ги спрем, преди да са стигнали до селото.
Очите на Чандален блеснаха срещу Ричард. След това се върнаха върху Пилето.
— Ще видим дали това видение е истинско. Ще поведа хората си на изток. Ако ни нападат, ще ги спрем.
— Не! — изкрещя Ричард, когато Калан му преведе. — Те знаят, че най-напред ще тръгнете на изток. Нали си мислят, че искате да ги нападнете. Очакват да направите точно това. Те обаче ще ви изненадат и ще дойдат от север!
Чандален скръсти ръце.
— Бантак не са воини. Те не могат да измислят подобна тактика. Ако искат да ни нападнат, както ти казваш, те просто ще го направят. Както сам каза, ще чуят, че тук има празненство; ще очакват да сме неподготвени. Няма да имат причина да бият толкова път, за да ни изненадат от север. Това само би ги забавило излишно.
Ричард го стрелна с поглед.
— Те ще дойдат от север!
— Това беше ли част от видението ти? — попита Пилето. — Видя ли нещо такова, докато ядеше от месото?
Ричард си пое шумно въздух и заби поглед в земята.
— Не. Това не го видях. — Той отново прокара пръсти през косата си. — Но знам, че е така. Не знам защо, но съм убеден. Те идват от север.
Пилето се обърна към Чандален.
— Сигурно би могъл разделиш хората си. Част от тях да тръгнат на изток, а част на север.
Чандален поклати глава.
— Не. Ако видението се окаже истина, ще имаме нужда от всичките си войници заедно. Един удар от засада с всичките ни хора, и ако имаме късмет, всичко ще свърши. Ако те са достатъчно много, както изглежда си мисли Ричард Избухливият, тогава сигурно ще могат да се справят с нашите войници, ако са разделени на две. В такъв случай ще успеят да стигнат до селото, преди да успеем да ги спрем. Много жени и деца ще бъдат избити. Цялото село ще бъде унищожено. Твърде опасно е да се разделяме.
Пилето кимна.
— Чандален, даде ни се видение. Твой дълг е да защитиш народа си. След като видението не уточнява откъде ще дойдат нападателите, а казва само, че ще дойдат, оставям на теб да ни защитаваш както намериш за добре. Ти си най-добрият воин сред нас и аз ще се доверя на преценката ти на боец. — Пилето се намръщи и пристъпи по-близо до мъжа. — Но знай, че е по-добре да направиш тази преценка именно от позицията на воин, а не поради лични съображения.
Лицето на Чандален остана неподвижно.
— Според мен Бантак ще ни нападнат от изток. — Той погледна Ричард. — Ако изобщо ни нападнат.
Ричард го хвана за скръстените ръце.
— Чандален, моля те, изслушай ме — гласът бе тих и изпълнен с тревога. — Знам, че не ме харесваш. И вероятно имаш основание за чувствата си към мен. Вероятно наистина си прав, че нося беди на нашия народ. Но този път бедата идва от север. Моля те, умолявам те, повярвай ми! Животът на всички тези хора зависи от това. Мрази ме колкото си искаш, но не допускай излишни жертви заради омразата си. — Ричард изтегли Меча на истината и му подаде дръжката. — Ще ти дам меча си. Иди на север. Ако дойдат от изток и аз съм сгрешил, можеш да ме убиеш със собствения ми меч.
Чандален погледна меча, после вдигна очи към Ричард. Устните му леко се разтеглиха в усмивка.
— Няма да позволя да ме изиграеш. Не бих допуснал селото да бъде унищожено само заради удоволствието да те убия. По-скоро ще се примиря с мисълта, че ще живееш между нас, отколкото да допусна народът ми да бъде избит. Тръгвам на изток. — Той се обърна и забърза в избраната посока, давайки нареждания на хората си.
Ричард гледаше как се отдалечава и бавно прибра меча в ножницата.