— Какъв глупак! — каза Калан.
Ричард поклати глава.
— Не, той просто прави онова, което мисли за правилно. Иска да защити своя народ и желанието му е по-силно от това да ме убие. Ако трябваше да си избера воин, до когото да застана по време на битка, въпреки омразата, която изпитва към мен, бих избрал него. Аз съм глупакът, защото не успях да го накарам да види истината. — Ричард се обърна към нея. — Трябва да тръгна на север. Трябва да ги спра.
Калан се огледа.
— В селото останаха още малко мъже. Ще съберем всички и…
Той поклати глава и я прекъсна.
— Не. Няма да са достатъчно. Освен това се нуждаем от всеки мъж, който може да носи оръжие, тук, в селото, за да защити хората, ако аз се проваля. Старейшините трябва да продължат тържеството. Съвещанието ще се състои въпреки всичко. Това е най-важното. Тръгвам сам! Аз съм Търсачът. Може би ще успея да ги спра! Може би те ще ме изслушат, когато видят, че съм сам и че всъщност с нищо не ги заплашвам.
— Добре, чакай тук! Веднага се връщам.
— Защо?
— Трябва да облека роклята си на Изповедник.
— Ти няма да дойдеш с мен!
— Трябва да дойда! Ти не говориш езика им.
— Калан, не искам…
— Ричард! — Тя го хвана за ръкава на ризата. — Аз съм Майката Изповедник! Не може под носа ми да се води война и аз да не взема никакво отношение. Чакай ме тук! — Тя пусна ръкава му и забърза към къщата.
Майката Изповедник не може да чака за отговор на своите разпореждания; тя просто ги дава. Изведнъж съжали, задето повиши тон на Ричард, но вироглавството на Чандален така я вбеси!
Вбеси я и поведението на хората от Бантак. Беше ходила в селото им и ги смяташе за миролюбиви и благоразумни хора. Каквито и причини да имат, докато тя е тук, не бива да позволява избухването на война. Задължение на Майката Изповедник е да предотвратява войните. В никакъв случай не може да си позволи да наблюдава отстрани. Това е нейната отговорност пред хората на Средната земя. Именно тя трябва да се заеме с работата, а не Ричард.
Тя бързо се преоблече в дома на Савидлин и Веселан. Всички Изповедници носеха едни и същи рокли — с квадратно деколте, дълги, семпли, без никакви украшения, от фина коприна, черни.
Единствено роклята на Майката Изповедник беше бяла. Тя беше знак за нейната сила. Облечеше ли роклята си, тя преставаше да бъде Калан Амнел, а Майката Изповедник, символизираща силата на истината. Сега, когато всички други Майки Изповедници бяха мъртви, задължението да защитава Средната земя и да брани слабите и безпомощните падаше върху нейните рамене.
Сега й се струваше по-различно да носи роклята си. Преди го възприемаше като нещо естествено. Сега, откакто бе срещнала Ричард, отговорността й се струваше по-голяма. Винаги преди се бе чувствала сама в работата си. Сега, когато той бе до нея, връзката й с хората на Средната земя сякаш се бе заздравила. Тя се чувстваше повече отвсякога една от тях. Отговорността й сякаш бе нараснала хиляди пъти. Сега знаеше какво е да обичаш някого и да се страхуваш за него. Нямаше да позволи на никого да започне война, не и докато е Майка Изповедник. Тя взе тежките пелерини на двама им и се върна обратно в центъра на селото. Старейшините се бяха струпали край навеса, там, където ги беше оставила. Ричард я чакаше. Тя му подаде пелерината и се обърна към старейшините.
— Утре вечер е Съвещанието. То трябва да се състои на всяка цена. Ще се върнем преди началото. — Тя се обърна към съпругите на старейшините: — Веселан, искаме сватбата ни да се състои на следващия ден след Съвещанието. Съжалявам, че няма повече време за подготовка, но наистина се налага да вървим. Трябва да стигнем до Ейдиндрил. Трябва да предотвратим заплахата, надвиснала над Калните и над всички останали народи в Средната земя.
Веселан се усмихна.
— Роклята ти ще е готова. Щеше ни се да ви организираме пищно тържество, но разбираме, че сега не е моментът.
Пилето сложи ръка на рамото й.
— Ако Чандален греши… Бъдете внимателни. Бантак са миролюбив народ, но нещата може да са се променили. Кажете им, че не искаме да причиним зло на никого от тях. Не желаем да сме във война.
Калан кимна и се загърна плътно в пелерината си.
— Да тръгваме!
Петнадесета глава
Ричард тръгна след нея, без да възразява. Двамата напуснаха селото мълчаливо и се отправиха на север през полетата. Звуците на болдите, барабаните и хората постепенно затихваха. Имаше доста време до пълнолуние, но пътеката между високите до кръста треви се виждаше добре. В същото време Калан се надяваше, че е достатъчно тъмно, за да не се превърнат в лесни мишени.
Ричард я погледна.