— Какво си мислиш, че правиш? — прошепна той във врата й.
— Стой спокойно, остави ме да опитам. Нямаме никакъв шанс, ако не ги накараме да свалят оръжията си и да поговорим.
— Защо го правят? Мислех, че всички се страхуват от Майката Изповедник?
— Страхуват се, но са свикнали с мен винаги да има магьосник. Сега са по-храбри вероятно защото не го виждат до мен. Странно, не би трябвало да го правят.
Тя направи още една крачка напред.
— Кой ще говори от името на Бантак? Кой ще поеме отговорността за това, че народът Бантак заплашва Майката Изповедник?
Без да свалят оръжията си, мъжете изведнъж станаха по-неуверени и отклониха върховете на копията и стрелите от Калан и Ричард. Това беше нещо. Накрая един старец се приближи, проправяйки си път между хората, и застана пред нея. Беше облечен в простички дрехи като всички останали, но на врата си носеше златен медальон със символите на народа Бантак. Калан го познаваше. Казваше се Ма Бан Грид, духовният водач на Бантак. Намръщеното му лице правеше бръчките му да изглеждат още по-дълбоки отвсякога. Освен това Калан не си спомняше да го е виждала толкова намръщен. Беше запомнила най-вече безгрижната му усмивка.
— Аз ще говоря от името на Бантак — каза Ма Бан Грид. — В устата му имаше само два зъба и той с мъка произнасяше думите на своя роден език. Погледна Ричард. — Кой е този?
Калан се намръщи.
— Нима Ма Бан Грид ще задава въпроси на Майката Изповедник, преди да я е поздравил?
Мъжете неловко запристъпваха от крак на крак. Духовният водач не помръдна. Погледът му остана непоколебим.
— Няма време за размяна на любезности. Не сме на наша територия. И не сме дошли да посрещаме гости. Идваме да унищожим народа на Калните.
— Защо?
Ма Бан Грид я погледна крадешком.
— Те поискаха война, както ни предупреди духовният ни брат. Те го доказаха, като убиха един от синовете ми. Ние трябва да ги унищожим, преди те да са го направили.
— Народът на Калните не иска война! Те не искат да убиват! Аз съм Майката Изповедник и няма да допусна това. Бантак ще си изпатят от моята ръка, ако не ме послушат.
Мъжете зашепнаха нещо помежду си и направиха крачка назад. Духовният водач не помръдна.
— Духовният брат ми каза също, че Майката Изповедник вече не стои начело на народите в Средната земя. Като доказателство на това посочи факта, че тя е лишена от магьосник. — Той я погледна изкосо. — Не виждам магьосник с теб. Както винаги, духовете казват истината на Ма Бан Грид.
Калан не можеше да повярва на ушите си. Ричард се наведе към нея.
— Какво казват?
Калан му предаде думите на духовния водач.
— Искам да говоря с тях, ще ми превеждаш ли? — попита я Ричард и тя кимна.
— Питат кой си. Още не съм им казала.
Очите на Ричард гледаха заплашително и хладно.
— Аз ще им кажа. — Гласът му беше също толкова хладен. — И това никак няма да им се хареса! — Той отвърна очите си от стареца и тя видя в тях гнева, бликнал от магията на меча. Ричард я бе призовал, без да изтегля меча от ножницата.
— Вие, мъже, сте тръгнали след един стар глупак, който се нарича Ма Бан Грид и който не е достатъчно проницателен, за да разпознае истинските духове от лъжливите.
Мъжете ахнаха, чувайки тази тежка обида. Ричард насочи пронизващите си очи към стария духовен водач.
— Истина ли е, стари глупако?
Ма Бан Грид заекна от яд, преди да успее да каже нещо.
— Кой си ти, та да ме заплашваш и унижаваш по този начин?
Ричард не сваляше очи от него.
— Твоите лъжливи духове са ти казали, че Калните хора са убили един от твоите синове. Лъжливите духове са те излъгали, а ти в своята глупост си им повярвал!
— Лъжеш! Ние намерихме главата му! Калните хора са го убили! Те искат война с нас. Ще ги избием до крак! До последния човек! Те убиха мой син!
— Ужасно е изморително да се говори с глупак като теб, старче. Бантак сигурно са обезумели, щом допускат ти да говориш с духовния брат.
— Ричард, какво правиш? — прошепна Калан.
— Превеждай!
Докато слушаше думите й, лицето на Ма Бан Грид ставаше все по-червено с всяка следваща дума. Сякаш всеки момент щеше да избухне в пламъци. Ричард се наведе към него.
— Калните хора не са убили вашия човек. Аз го убих!
Ричард продължаваше да гледа Ма Бан Грид в очите, докато тихо прошепна на Калан:
— Нещо е изплашило до смърт тези хора, за да тръгнат срещу нас. Те ще ни убият, а после ще убият и много от Калните, ако аз не ги уплаша още повече. Превеждай!