Тя въздъхна и преведе думите му. Оръжията отново се прицелиха в тях.
— Ти? Ти си убил един от нашите?
Ричард сви рамене.
— Аз. — Той докосна челото си. — Забих стрелата си точно тук. Една стрела! Точно тук! В челото му. Защото той се канеше да хвърли копието си в гръб към един от нашите мъже. Мъж, към когото Бантак не изпитват омраза. Убих го така, както бих убил всеки койот, който се промъква тихомълком, за да открадне някое от агнетата ми, който иска да отнеме живот с малодушие и подлост. Такъв човек заслужава да умре! Човек, който слуша лъжливи духове и изпраща един от своите хора, за да правят такива неща, не заслужава да бъде водач на своя народ!
— Ще те убием!
— Така ли? Може би ще се опитате, но няма да успеете. — Ричард се обърна с гръб към стареца и се отдалечи на около двадесетина крачки. Мъжете се отдръпнаха, за да му направят път. Той се обърна. — Убих вашия човек с една моя стрела. Опитайте да ме убиете с една стрела и ще видите кого защитават добрите духове! Нека опита който иска от вас! Нека опита да направи с мен онова, което аз направих с вашия човек. Нека стреля по мен само с една стрела. — Той заби пръст в челото си и ги изгледа сърдито. — Точно тук, където аз улучих страхливеца, който умря заради лъжливите духове.
— Ричард, да не си полудял? Няма да им кажа да стрелят по теб!
— Калан, мога да си го позволя! Чувствам го!
— Ти успя веднъж, но ако сега не стане? Няма да стоя настрани и да оставя да те убият!
— Калан, ако не спрем тези хора, те ще убият нас двамата, а след това Пазителят ще избяга от отвъдния свят. Тази вечер е Съвещанието и това е най-важното! Ще използвам Първото правило на магьосника, според което, за да повярваш в нещо, е необходимо да искаш да вярваш, че то е истина, или да се страхуваш, че може да е така. Досега те са вярвали в нещо, защото са го искали. Ще ги накарам да се страхуват, че това, което им казвам, е истина.
— Какво ще им кажеш?
— Побързай! Превеждай, преди да са загубили интерес и да са решили да ни убият, защото след това ще тръгнат срещу Калните.
Тя се обърна към Ма Бан Грид и много внимателно му предаде думите на Ричард. Всички изявиха желание да се прицелят в челото му. Ма Бан Грид ги следеше с поглед, докато крещяха и размахваха оръжията си. След малко се усмихна.
— Всички вие можете да унищожите злото, което уби един от моите хора! Всички! Стреляйте!
Лъковете се вдигнаха. Ричард ги гледаше.
— Страхливци! Виждате ли колко е оглупял този старец? Той слуша лъжливи духове. Иска и вие да сте като него. Той знае, че сега, когато ви предизвиквам, добрите духове ме пазят! Страхува се, че ще разберете колко е глупав! Постъпката му обаче го доказва!
Брадата на Ма Бан Грид затрепери. Той вдигна ръка към своите хора, за да ги спре. После грабна лъка от ръцете на един от мъжете до него.
— Ще докажа на всички ви, че духовете, в които се вслушвам, са истински! Ти ще умреш, защото уби един от моите синове! И защото наричаш нашите духовни братя лъжливи духове.
Той издърпа тетивата и една отровна стрела полетя към Ричард. Сред мъжете се чуха одобрителни викове. Калан замръзна от ужас. Ричард вдигна ръка и хвана стрелата, както летеше във въздуха. До лицето му оставаха само няколко сантиметра. Мъжете ахнаха и след миг над полето настъпи мъртвешка тишина. Ричард тръгна към духовния водач със стрелата в ръка. От очите му струеше гняв. Той спря пред Ма Бан Грид и доближи стрелата до лицето му. Около него се чу боязлив шепот.
Гласът на Ричард прозвуча глухо:
— Добрите духове ме пазят, стари глупако! Ти слушаш лъжливи духове!
— Кой си ти? — прошепна Ма Бан Грид с разширени от ужас очи.
Ричард бавно изтегли Меча на истината. Металният звън проряза тишината. Той опря върха му в гърлото на стареца.
— Аз съм Ричард Търсачът, другар на Майката Изповедник.
В студения въздух се чу тревожен шепот.
— Освен това съм магьосник. Нейният магьосник!
Всички мъже изненадано ококориха очи. Мнозина затрепераха. Лицето на Ма Бан Грид се удължи.
— Магьосник ли? Ти?
— Магьосник! — Ричард гледаше гневно. — Магьосник! Аз управлявам магията. Дарбата. Както виждаш, стари глупако, твоите фалшиви духове са те излъгали. Те са ти казали, че Майката Изповедник няма магьосник. Те са те накарали да изпратиш един от синовете си, за да започне война, която народът на Калните не желае. Използвали са те в своите собствени планове. Може би един мъдър дух-водач би могъл да го разбере, но не и стар глупак като теб.
Сред мъжете се надигнаха викове на недоволство.
— Ако продължаваш да настояваш на своето и не се подчиниш на Майката Изповедник, ще ви унищожа с магия. Ще използвам ужасна магия, за да изпепеля земите ви, те ще се превърнат в пустиня. Всеки, принадлежащ към народа на Бантак, ще умре в ужасни мъки, причинени от магията ми. Ще ви избия до един. — Студените сиви очи се спряха на Ма Бан Грид. — Но ще започна от най-стария!