— Магия! — прошепна Ма Бан Грид. — Ще ни унищожиш с магия!
Ричард се приближи.
— Ако не се подчините на Майката Изповедник, ще ви избия до крак с помощта на ужасна магия, каквато изобщо не можете да си представите.
Мъжете слушаха думите й, които изреждаха какво ще направи с тях Ричард. Повечето от тези ужаси Зед беше говорил на тълпата, която се бе събрала около къщата му, наричайки го „вещица“. Сега Ричард се опитваше да изплаши по същия начин мъжете от Бантак. С всяка негова дума отношението им се променяше. Погледът на Ма Бан Грид се премести от меча към лицето на Ричард. Той вече не изглеждаше толкова уверен в себе си, но все още не беше готов да го признае.
— Духовете ми казаха, че Майката Изповедник е останала без магьосник! Защо трябва да ти вярвам, че си такъв?
Гневът изчезна от лицето на Ричард. Тя никога не го бе виждала да държи меча и да не прелива от гняв. В погледа му определено имаше нещо, но то не беше омраза или ярост. Той беше спокоен. По някакъв начин това изражение бе още по-страшно от гневното. В него се четеше спокойствието на човек, достигнал до правилното решение. На фона на просветляващия ден мечът на Ричард постепенно започна да се променя. Заискри с бяла светлина. Нажежи се до бяло от магията. Постепенно всички впериха очи в искрящата бяла светлина.
Ричард използваше единствената магия, която познаваше и на която можеше да разчита — магията на меча. Това се оказа достатъчно. Тълпата беше скована от ужас. Мъжете започнаха да падат на колене, хвърляйки един след друг оръжията си, да се молят за прошка, призовавайки духовете да ги пазят. Някои стояха като вцепенени и не знаеха какво да правят.
— Прости ми, старче — прошепна Ричард, — но ще трябва да те убия, за да спася живота на много други хора. Знай, че ти прощавам и съжалявам за това, което трябва да направя.
Калан го спря с ръка.
— Ричард, почакай, дай ми една възможност!
Той бавно кимна.
— Една възможност. Провалиш ли се, той е мъртъв!
Калан знаеше, че той се опитва да изплаши мъжете, да развали заклинанието, под чието влияние очевидно бяха изпаднали. Но въпреки това поведението му изплаши и нея. Той владееше нещо повече от гнева на меча. Нещо далеч по-ужасно. Тя се обърна към духовния водач.
— Ма Бан Грид, Ричард ще те убие. Той не се шегува. Помолих го да изчака, за да ти дам прошка, при положение че виждаш истината в думите му. Мога да го помоля да не те убива и той ще го направи. Но само веднъж. След това няма да имам власт над него. Ако не си бил искрен в промяната на чувствата си, ще последват много смърт и страдание. Ричард държи на думата си. Той ти обеща нещо и ако се опиташ да го измамиш с отговора си, ще изпълни обещанието си. Давам ти тази единствена възможност да чуеш истината. Все още не е твърде късно! Майката Изповедник не желае ничия смърт. Всеки живот в Средната земя ми е много скъп. Но понякога трябва да се примирявам със смъртта на неколцина, за да спася живота на хиляди. Очаквам отговора ти!
Всички стояха като онемели и слушаха. Имаха вид на хора, които отдавна са чакали да чуят точно тези думи. Бантак бяха миролюбив народ. Те не желаеха това нападение и дори изглеждаха притеснени. Ричард ги бе накарал да почувстват страх, какъвто не познаваха до този миг.
Вятърът разлюля сухата трева и развя един кичур коса пред лицето й. Калан посегна и го отметна зад ухото си.
Ма Бан Грид я гледаше с напълно безизразни очи. Заклинанието беше развалено. Гласът му прозвуча меко и дори сърдечно.
— Чух духовете да говорят и повярвах, че казват истината! Така беше, както ви го казах! Аз наистина съм един стар глупак! — Той огледа притихналите мъже. — Бантак никога не са искали ничия смърт. Няма да го направят и сега! — Наведе глава и извади през дългата си сива коса златния медальон. Хвана го с две ръце и го поднесе на Калан. — Моля те, Майко Изповедник, дай този медальон на Калните хора. Давам ти го в името на мира. Ние няма да се бием с тях. — Той погледна към Ричард, който прибра меча в ножницата, след това отново спря очи върху Калан. — Благодаря ти, че ни възпря, че възпря мен, защото бяхме тръгнали да изпълняваме волята на лъжливи духове и щяхме да извършим ужасни неща.
Калан обърна главата си към стареца.
— Благодарна съм, че можах да пристигна навреме и да спра ненужното кръвопролитие.
Ричард я погледна.