В този миг Калан разбра кои са тези Сестри.
Ричард освободи напрежението от сблъсъка в невидимата стена. Леко отдръпна ръце назад. Видимо се отпусна. Лицето му придоби спокойно изражение. Той протегна ръка към Сестра Вирна. Пръстите му се впиха в гърлото й. Очите й се вторачиха в него с изненада.
— Ричард — прошепна гневно тя, — махни ръцете си от мен.
— Ти самата ми каза, това не е игра! Защо я уби?
Краката му се отделиха от земята. Той се понесе на няколко сантиметра от пода. Вкопчи се още по-силно в гърлото й. Когато тя видя, че няма да я пусне, около двамата се извиха огнени кълба.
— Казах ти да ме пуснеш.
Още един миг и огънят щеше да погълне Ричард. Преди да осъзнае какво става, Калан беше насочила юмрука си към Сестрата. От китката и дланта й се стрелна синя светлина. Докато тя се опитваше да обуздае силата си, изхвръкнаха искри синя светлина. Изсъскаха и се стрелнаха напред, обиколиха цялото помещение, изкачиха се по стените и тавана, навсякъде, без двете фигури, вкопчили се една в друга. Калан потръпна от напрежението, което се изискваше, за да задържи силата си.
— Спрете!
Искрите синя светлина угасиха огъня помежду им.
— Стига убийства днес!
Синята светлина угасна. В къщата настъпи тишина. Сестра Вирна погледна към Калан. В очите й блестеше ярост. Ричард усети земя под краката си и свали ръцете си от гърлото на жената.
— Нямаше да го нараня. Исках само да го изплаша, за да ме пусне. — Тя обърна огнения си поглед към Ричард: — Кой те научи да разкъсваш мрежа?
— Никой. Сам се научих. Защо уби Сестра Елизабет?
— Научил си се сам! — подигра му се тя. — Вече ти казах — това не е игра. Правилата трябва да се спазват — гласът й загуби остротата си. — Познавам я от много години. Ако някога успееш да направиш така, че този меч да се нажежи до бяло, ще разбереш какво означаваше за мен да я убия.
Ричард не й каза, че вече е успял да накара острието да побелее.
— И ти очакваш от мен да поверя живота си в ръцете ти, след като видях на какво си способна?
— Времето ти изтича, Ричард. След това, което видях днес, ще остана силно изненадана, ако главоболията не те убият скоро. Струва ми се направо невероятно, че болката не те е повалила още. Нещо те пази повече, отколкото трябва. Знам, че мразиш смъртта, но повярвай ми, това, което стана, беше само за да ти помогнем. — Тя се обърна към Калан. — Много внимавай със силата си, Майко Изповедник, съмнявам се, че имаш и най-малка представа колко е опасна.
Сестра Вирна спусна качулката над челото си, а кафявите й очи потърсиха Ричард.
— Ти получи и второто предложение и отказа. Аз ще се върна. Остава ти само още една възможност. Ако пак откажеш, ще умреш. Помисли си, Ричард. — Сестра Вирна затвори зад себе си вратата, а Ричард се доближи до мъртвата жена на пода.
— Тя ми направи нещо. Магия! Усетих го.
— Какво почувства?
Ричард поклати глава.
— Първия път, когато бяха тук, усещах, че нещо влияе върху волята ми, за да приема предложението. Но аз толкова много се страхувам от яката, че дори не му обърнах внимание! Този път беше по-силно! Беше магия. Магиите се опитват да ме принудят да се съглася, да приема предложението на Сестрите. Точно помислих за яката, когато тази сила си отиде изведнъж и аз успях да откажа. — Той я погледна. — Знаеш ли какво всъщност стана? Какво ми направи тя? Защо Сестра Вирна използва огъня и всичко друго?
Ръцете на Калан още тръпнеха от сините светкавици.
— Да, Сестрите са един вид магьосници.
Ричард се изправи.
— Магьосници ли?
Той дълго се взира в очите й.
— Но защо се самоубиват?
— Мисля, че за да премине силата им в следващата Сестра, която да стане още по-силна, когато опитат пак с предложенията си.
Той погледна към мъртвото тяло.
— Но защо за тях това е толкова важно, защо се налага да се самоубиват, за да ме принудят?
— Може би е така, както казват — за да ти помогнат!
Той я погледна разсеяно.
— Те милеят за живота на някой, напълно чужд за тях, докато вече две от техните Сестри умряха, за да ме накарат да приема помощта им. Каква е тази помощ?
— Не знам, Ричард, но съм изплашена до смърт. Страхувам се, че може би говорят истината, че нямаме много време и главоболията ще те убият. Страхувам се, че скоро съвсем няма да можеш да ги контролираш. — Гласът й беше тревожен. — Не искам да те загубя!
Ричард я прегърна.
— Ще се справя! Ще я погреба. След два часа е Съвещанието. Утре ще бъдем в Ейдиндрил и всичко ще е наред. Зед сигурно знае какво трябва да направим.
Тя само склони глава на рамото му.
Шестнадесета глава
Калан седеше гола в кръг с осем голи мъже. От лявата й страна беше Ричард, изрисуван целият с черна и бяла кал, с изключение на малко бяло петно в средата на гърдите. Тя и старейшините изглеждаха по същия начин. На слабата светлина, идваща от малък огън зад нея, Калан виждаше плетеницата от линии и кръгове, разпрострени диагонално по лицето му. Рисунките върху телата и лицата на всички бяха съвсем еднакви — те трябваше да позволят на духовете на предците да ги видят. Запита се дали тя му изглежда толкова дивашки, колкото той на нея. Непознатият остър мирис, който се носеше от огъня, дразнеше носа й. Никой от старейшините не почесваше носа си; всички седяха и гледаха с празни погледи, шепнейки свещените думи на предците.