Вратата сама се затвори и Калан подскочи.
Пилето вдигна очи.
— Отсега, докато свършим, никой не може да излиза и никой не може да влиза. Вратата е залостена от духовете.
На Калан не й се нравеше това, че — както бе казал Ричард — всичко може да е капан. Тя стисна ръката му още по-силно. Той й отвърна със същото. Добре че поне съм с него, помисли си Калан. Надяваше се да може да го защити. Надяваше се, че ако се наложи, ще може да извика светкавиците. Пилето извади една жаба и подаде плетената кошница на следващия старейшина. Калан се взираше в черепите, подредени един до друг в средата на стаята. Всеки старейшина разтриваше с жабата неизрисуваното петно в средата на гърдите си, след това отмяташе назад глава и произнасяше някакви думи. Без да я поглежда, Савидлин й подаде кошницата. Затворила очи, тя бръкна вътре и хвана ритащата и врещяща жаба на духовете. Влажната, грапава кожа я погнуси. Тя преглътна, призова силата си на Изповедник, потърка жабата между гърдите си и подаде кошницата на Ричард. Тръпки преминаха по тялото й. Пусна жабата и стисна ръката на Ричард, стените започнаха да се люлеят сред дима и горещината. Опитваше се да запомни всяка от картините в къщата на духовете. Те се разпръскваха, струваше й се, че се върти около черепите. Нещо меко я погали. Светлината танцуваше върху черепите в центъра и озаряваше очите й. Отнякъде достигнаха удари на барабани. Острият мирис от огъня пълнеше дробовете й. Светлината в средата на стаята я привличаше към себе си, към копринената празнота, която ги обграждаше. Изведнъж около тях се появиха безплътни фигури. Калан усети как една ефирна ръка докосва рамото й. Ръка на дух.
Пилето говореше с чужд глас. От устата му звучаха гласовете на предците — далечни мъртви гласове.
— Кой поиска това Съвещание?
Калан погледна към Ричард и прошепна:
— Искат да знаят кой ги е извикал.
Той кимна.
— Аз. Аз поисках Съвещанието.
Всички духове се събраха в центъра на стаята.
— Кажи името си.
Ехото от гласовете я накара да усети непознати болезнени тръпки по ръцете си.
— Твоето пълно и истинско име. Ако си сигурен, че искаш това Съвещание независимо от опасността, след името кажи молбата си. Вече си предупреден.
Ричард следеше превода й.
— Ричард, моля те.
— Трябва.
Той погледна към духовете в центъра и си пое дълбоко въздух.
— Аз съм Ричард… — той преглътна и затвори за миг очи. — Аз съм Ричард Рал и това Съвещание се свиква по моя молба.
— Така да бъде — долетя едва доловим шепот.
Вратата на къщата на духовете се отвори с трясък.
Калан подскочи. Усети, че ръката на Ричард също потрепна. На прага зееше черна дупка, врязана в меката светлина около тях. Старейшините вдигнаха очи. Изглеждаха изплашени. Гласовете прозвучаха отново, но този път не откъм старейшините, а от центъра, от самите духове. Звукът беше още по-болезнен.
— Всички, освен този, който вика духовете на предците, могат да си вървят. Вървете си, докато все още имате възможност. Това е нашето предупреждение. Онзи, който остане с пожелалия тази среща, рискува да загуби душата си навеки. — Всички духове се извърнаха към Ричард като един. Гласовете им изсъскаха: — Ти не можеш да си тръгнеш.
Изплашените очи на старейшините проблясваха от един към друг, докато Калан превеждаше на Ричард. Тя знаеше, че никога досега не се бе случвало подобно нещо.
— Всички вън! — прошепна Ричард. — Накарай всички да излязат! Не искам никой да пострада.
Калан погледна тревожните очи на Пилето.
— Моля ви, всички, вървете си. Докато имате тази възможност. Не искаме никой от вас да пострада.
Старейшините гледаха Пилето. Той спря за миг очи върху нея, после погледна Ричард.
— Не мога да ти предложа закрилата си, дете. Такова нещо не се е случвало никога преди. Нямам представа какво означава.
Калан кимна.
— Разбирам. А сега вървете, преди да е станало твърде късно.