— Какво искаш!
Рал се приближи.
— Теб, сине, теб. — Ръката му се протегна към Ричард. — Ти ме изпрати в другия свят, а сега е време аз да ти върна жеста и да направя същото. Ще те изпратя в отвъдния свят. Ти принадлежиш на Пазителя. Той те иска. Негов си.
Без да го съзнава какво прави, Калан вдигна юмрук. Кон Дар възпламени дълбините на цялото й същество. Гневът избухна в нея и от юмрука й излетяха сини светкавици. Черната бездна около тях се разкъса от яростна светлина и се чу трясък, от който всичко се разлюля. Къщата на духовете отново се появи, осветена от синята светкавица, насочена към Мрачния Рал.
Без каквото и да било усилие той вдигна ръка и отклони удара. Светкавицата се разцепи на две. Едната й половина излетя пред покрива и се загуби в черното небе. Посипа се дъжд от искри. Другата половина се удари в земята, вдигайки облак прах.
Очите на Мрачния Рал срещнаха нейните. Погледът му проникна дълбоко в душата й. Той се усмихна с най-злата усмивка, която някога бе виждала. Цялото й тяло се сгърчи от болка, до последната фибра. Опита се да призове отново силата си, но не се получи. Мрачният Рал беше направил нещо. Тя опита отново, но не можа дори да се помръдне. Ричард също изглеждаше като вкаменен.
Целият й свят се сриваше с шеметна бързина. „Ричард — крещеше тя мислено, — моят Ричард. О, милостиви духове, не позволявайте това да се случи.“
С изпълнени с ярост очи, Ричард успя да направи крачка напред, но Мрачният Рал сложи ръка върху лявата му страна, точно над сърцето, и отново го вкамени.
— Белязвам те, Ричард. За Пазителя. Със знака на Пазителя. Ти си негов.
Ричард отметна глава назад. Викът му разцепи въздуха и изпълни сърцето и душата й с безнадеждността му. Калан почувства, че умира хиляди пъти в този един-единствен миг.
Когато Мрачният Рал допря ръка до гърдите на Ричард, изпод пръстите му се изви струйка дим. Калан с ужас усети миризмата на изгорена плът. Мрачният Рал дръпна ръката си.
— Цената на невежеството, Ричард. Ти си белязан. Сега принадлежиш на Пазителя. Сега и завинаги. Пътешествието започва.
Ричард се строполи на земята като марионетка с отрязани конци. Калан не можеше да разбере дали е в безсъзнание, или е мъртъв. Нещо я повдигна, но не бяха краката й. Бяха конците, дърпани от Мрачния Рал.
Той я придърпа към себе си. Надвеси се над нея, обливайки я с ослепителна светлина. Тя искаше да не го гледа, да затвори очи, но не можеше.
Накрая успя да възвърне гласа си.
— Убий и мен — прошепна. — Изпрати ме там, където изпрати него. Моля те!
Обляната му в светлина ръка се плъзна към нея. Нечовешка болка прониза сърцето й и тя сякаш остана напълно безчувствена. Той разтвори пръсти. Докосна я и в същия миг през нея преминаха едновременно огън и лед.
Ръката му се отдръпна.
— Не. — Лицето на Мрачния Рал се разтегна в безжалостна усмивка. — Не. Това би било прекалено лесно. По-добре той да вижда какво ще се случи с теб. По-добре да вижда и да не може нищо да направи. — За пръв път усмивката му разкри и зъби. — По-добре да го оставим да страда. — Погледът му беше толкова силен, че тя се почувства напълно безпомощна. Ричард бе наследил този ужасяващ поглед. — Ти ще живееш. Засега. Съвсем скоро ще се гърчиш в непозната болка — на границата между живота и смъртта — прошепна той с добре премерен шепот. — А той ще гледа. Завинаги. И аз ще гледам. Завинаги. И Пазителят. Завинаги.
— Моля те — изкрещя тя през сълзи, — изпрати ме при него.
Пръстите му се забиха в тялото й. Болката я накара да потрепери.
— След като го обичаш толкова много, ще получиш подарък от мен. — Той се обърна и прокара ръка по въздуха в посока към Ричард. Страшните сини очи се спряха отново на нея. — Ще го оставя да поживее още малко. Достатъчно, за да видиш как белегът на Пазителя извлича живота от него, как излиза душата му. Времето е нищо. Пазителят така или иначе ще го има. Дарявам те с тази искрица от време, в замяна на което вечно ще гледаш как любимият ти умира.
Мрачният Рал се наведе към нея. Калан се опита да отстъпи назад, но не можа. Устните му я целунаха по бузата. Тя безмълвно изкрещя в себе си. Почувства се така, сякаш я бе изнасилил. Искрящите му пръсти отметнаха косата й назад. Той долепи устни до ухото й.
— Наслаждавай се на моя подарък — прошепна й той любовно. — Ще мине време и ти също ще си моя. Завинаги. Между живота и смъртта. Завинаги. Искам да ти разкажа колко много ще страдаш, но се страхувам, че няма да ме разбереш. Много скоро ще ти покажа. — Той тихичко се изсмя в ухото й. — След като разкъсам напълно воала и освободя Пазителя.