Докато стоеше така, напълно безпомощна, Калан усети още една целувка. Този път по врата. Ужасът от виденията, пронизали съзнанието й в същия миг, я изпълниха с чувства, по-ужасяващи от всички, които тя някога бе смятала за възможни да изпита човек.
— Това беше само за вкус. Довиждане засега, Майко Изповедник.
Щом той се отдалечи от нея, Калан отново можеше да се движи. Опита се отчаяно да призове силата си, но не успя. Тихичко проплака и тялото й се разтресе, докато наблюдаваше как фигурата на Мрачния Рал се отдалечава бавно през вратата на къщата на духовете и изчезва.
Тя рухна на пода и се сгърчи в агония. Задъхвайки се в конвулсии, запълзя в прахта към Ричард.
Той лежеше на една страна в другия край на стаята. Обърна го по гръб. Ръката му се отпусна безчувствена. Главата му клюмна на една страна. Беше мъртвешки блед. На гърдите му имаше прогорена следа от ръка — знакът на Пазителя. Обгорялата кожа кървеше. Животът и душата му бавно изтичаха.
Тя се строполи отгоре му, притисна го силно до себе си и зарида неудържимо.
Стисна ръката си в юмрук и допря лицето си в студената му буза.
— Моля те, Ричард — крещеше тя, — моля те, не ме оставяй. Ще направя всичко за теб. По-добре аз да умра вместо теб. Не умирай! Не ме оставяй! Моля те, Ричард! Не умирай!
Тя се отпусна безпомощно. Без него светът й бе пуст. Умиращ. Не можеше да направи нищо друго, освен да стои до него и да повтаря през плач колко го обича. Той умираше, а тя не можеше да направи нищо, за да го спаси. Усещаше как дишането му отслабва с всеки изминал миг.
Искаше й се да умре заедно с него, но смъртта нямаше да я постигне. Загуби чувството си за време. Не знаеше дали са минали няколко минути или няколко часа. Не можеше да разбере кое е действителност и кое не. Всичко й се струваше един ужасен кошмар. Галеше лицето му с треперещи пръсти. Кожата му бе леденостудена.
— Ти сигурно си Калан.
Тя се извърна и седна изправена, когато чу зад себе си един женски глас. Вратата на къщата на духовете беше отново затворена. В мрака се появи бяло видение, което се приближи до нея. Беше дух на жена, кръстосала ръце пред себе си. Жена, която й се усмихваше приветливо. Имаше красива коса, почти като тази на Калан. Беше я сплела на дебела плитка.
— Коя си ти?
Очертанието се свлече надолу и приседна срещу Калан. Духът нямаше дрехи и Калан го забеляза, но забрави, че самата тя е без дрехи. Жената гледаше към Ричард. Върху чертите на лицето й се изписа страдание. Обърна се към Калан.
— Аз съм Дена.
Изненадана да чуе това име и уплашена от близостта на жената до Ричард, Калан инстинктивно сви юмруци. В ръцете й напираше светкавица. Преди Калан да я освободи, Дена проговори отново.
— Той умира. Нуждае се от нас. И от двете ни.
Калан се поколеба.
— Нима можеш да му помогнеш?
— Може би заедно ще успеем. Стига да го обичаш достатъчно.
В очите на Калан проблясна надежда.
— Бих направила всичко. Всичко!
Дена кимна.
— Надявам се!
Дена погледна отново Ричард и нежно го погали по гърдите. Калан едва се стърпя да освободи силата си. Не можеше да бъде сигурна дали Дена се опитва да му причини зло или да му помогне. Беше отчаяна, но не си позволи да загуби искрицата надежда. Това бе последният й шанс да го спаси. Той си пое дълбоко въздух. Сърцето на Калан подскочи.
Дена отдръпна ръката си и се усмихна.
— Той все още е с теб.
Калан сведе юмрука си и с пръстите на другата ръка изтри сълзите от бузата си. Не й харесваше замечтаното изражение на лицето на Дена, когато гледаше Ричард. Ни най-малко.
— Как дойде тук? Не е възможно Ричард да те е извикал; ти не си негов предтеча.
Дена се обърна. Замечтаната й усмивка се стопи.
— Не бих могла да ти го обясня съвсем точно, но ще се опитам да го кажа така, че да разбереш. Намирах се на едно място, потънало в тъмнина и спокойствие. Щом Мрачният Рал премина през него, спокойствието ми се наруши. Той не би трябвало да може да направи подобно нещо. Колкото повече той се приближаваше, толкова по-ясно усещах, че Ричард го е извикал по някакъв начин и му е дал възможност да напусне мястото си, там, където бе затворен от воала, и да дойде тук. Познавам добре Мрачния Рал и реших да го последвам. Сама никога не бих могла да премина през собствения си воал, но като се прикачих към него, успях да го направя и да дойда благодарение на него. Дойдох, защото можех да предположа какво ще стори Мрачният Рал на Ричард. Не знам как да ти го обясня по-добре.