Понякога съм седяла часове наред, знаейки, че ако го докосна само един-единствен път с Агиел, това ще бъде твърде много; че ще го убие. Докато седях и го чаках да се възстанови достатъчно, за да мога да продължа нататък, той шептеше името ти. Отново и отново. Часове наред. Дори не осъзнаваше, че го прави. Ти беше нишката, която го свързваше с живота. И в същото време същата тази нишка ми позволяваше да му причинявам допълнително болка. Да го приближавам все повече до смъртта, все по-дълбоко в лудостта. Използвах любовта му към теб, за да го накажа толкова, колкото никой никога не бе успял да издържи.
Докато седях и слушах как повтаря името ти, си пожелах веднъж, поне веднъж да изрече моето име. Не го направи никога. Това ме предизвикваше да му причинявам болка повече от всичко друго.
По лицето на Калан се изтърколиха сълзи.
— Моля те, Дена, не мога да слушам повече. Не мога да го понеса. Да разбера, че аз съм била причината да му сториш всичко това.
— Трябва да ме изслушаш. Още дори не съм започнала да ти разказвам онова, което трябва да чуеш, ако искаш да му помогнеш. Трябва да разбереш как използвах магия срещу него; защо мрази магията с цялата си същност. Аз го разбирам, защото онова, което причиних на Ричард, преди това го бях изтърпяла от ръката на Мрачния Рал.
Докато Калан седеше в мрака трепереща, впила празен поглед в нищото, почти изпаднала в транс, Дена започна да й разказва какво е правила с Ричард. Как е използвала Агиел. Описваше с подробности всяко докосване, всичко, което Агиел можеше да причини. Калан помнеше прекрасно болката, която бе изпитала от докосването му до дланта си, влудяващата болка. Разбра, че онова, което е изпитала, е най-малкото, на което Агиел е способен.
Зарева с глас, когато Дена й разказа как е увесвала Ричард на халки за гредата с вдигната нагоре глава и как го е карала да не помръдва, докато вкарва Агиел в ухото му. Как дори най-лекото потръпване е щяло да му нанесе непоправими вътрешни рани. Как е бил способен да го направи единствено заради любовта си към Калан. Тя потрепери, когато чу ужасяващото описание на онова, което Агиел му е причинил, какво му е причинила магията. Нямаше сили да погледне Дена, която продължаваше да говори. Не можеше да срещне очите й. А това беше само началото.
Тя притисна стомаха си и допря трепереща ръка до устните си, за да не повърне, докато Дена й описваше едно след друго нечовешките мъчения. Калан не можеше да спре да плаче. Затвори здраво очи.
Слушаше и се молеше на добрите духове Дена да не разкаже единственото нещо, което знаеше, че няма да има сили да понесе. Но Дена продължаваше да разказва. За това какво правят Морещиците с другарите си, защо другарите им не живеят дълго. Спираше се на всеки интимен детайл. Описа й как с Ричард е правила неща, които не си е позволявала с никой друг свой другар.
С последен крясък Калан се извърна назад, направи няколко стъпки и започна да повръща. Държеше се с една ръка за корема, с другата се опитваше да се подпира, за да не се строполи на земята, като продължаваше да ридае неудържимо. Ръцете на Дена държаха косата й назад, докато Калан изпразваше съдържанието на стомаха си в прахта. Продължи да повръща, докато стомахът й пресъхна напълно.
Усети горещите ръце на Дена върху гърба си. Прииска й се да предизвика светкавиците, но й бе твърде зле, за да може да събере силата си. Разкъсваше се между желанието да се хвърли върху Ричард и да започне да го прегръща и да разпори корема на тази жена с Кон Дар, Кървавата ярост.
Докато повръщаше и плачеше, едва поемайки си дъх, Калан успя да промълви:
— Махни… си ръцете… от мен.
Ръката, която придържаше тежката й коса, се дръпна надолу. Стомахът й се сгърчи в сухи конвулсии.
— Колко пъти си му причинявала това?
— Достатъчно. Няма значение.
Калан се обърна и с ярост закрещя, стиснала юмруците си.
— Колко пъти?
Гласът на Дена стана мек и спокоен.
— Съжалявам, Калан. Не знам. Не съм ги броила. Но той беше с мен много дълго време. Много по-дълго, отколкото всеки мой другар. Правех го всяка нощ. Никой друг не би устоял, защото никой не притежава силата на Ричард, силата на неговата любов към теб. Друг на негово място би умрял още първия път. Ричард се бори срещу мен много дълго. Казах ти — достатъчно пъти. Това е всичко. Достатъчно.