Той я погали по рамото й.
— Но какво се случи? Спомням си, че той ми обясняваше как е дошъл тук, защото съм го повикал, че е мой предтеча, и после спомена, че ще ме бележи със знака на Пазителя. После не помня нищо. Какво се случи?
Мисълта на Калан работеше трескаво.
— Ами… той каза, че ще сложи знака на гърдите ти и ще те убие, а знакът ще те изпрати при Пазителя. Каза, че е дошъл тук, за да разкъса докрай воала и да проправи път за Пазителя. Сложи ръката си върху теб и те беляза. Но преди да успее докрай, преди да те убие, аз призовах светкавицата, Кон Дар.
Ричард затаи дъх.
— Не мисля, че можем да се надяваме, че твоята светкавица го е убила или унищожила или както там се казва, когато искаш да премахнеш един дух.
Тя поклати глава.
— Не. Не го унищожи. Той успя да я блокира, макар и частично. Но като че ли го изплаши. Тръгна си. Не потъна обратно в зелената светлина, а излезе през вратата. Преди да довърши онова, което е възнамерявал да ти направи. Просто си отиде, това е всичко.
Ричард се засмя и я притисна силно.
— Моята героиня. Ти ме спаси. — Той млъкна за миг. — Дошъл е, за да разкъса воала — прошепна той на себе си и се намръщи. — А после какво стана?
Калан напрегна всичките си сили, за да не проличи, че пропуска голяма част от събитията. Но не можа да издържи на изпитателния му поглед. Зарови лице в рамото му, като трескаво се опитваше да измисли начин да смени темата на разговора.
— После заедно със старейшините те донесохме тук, за да се погрижи Нисел за раната ти. Тя каза, че изгарянето ти е сериозно, но че компресът ще помогне. Ще трябва да стоиш с него няколко дни, докато мястото заздравее.
Тя сърдито размаха пръст срещу него.
— Но аз те познавам добре. Ще искаш да го махнеш веднага. Винаги мислиш, че най-добре знаеш. Да, ама сега не е така. Ще останеш с компреса, докогато аз ти кажа, Ричард Сайфър.
Усмивката му помръкна.
— Ричард Рал.
Тя го погледна.
— Съжалявам — прошепна. — Ричард Рал. — Усмихна се насила. — Моят Ричард. Може би ще можеш да смениш това име, когато се оженим. Можеш да бъдеш Ричард Амнел. Другарите на Изповедниците понякога носят техните фамилни имена.
Той се усмихна.
— Харесва ми. Ричард Амнел. Съпруг на Майката Изповедник. Предан съпруг. Любящ съпруг.
Уплашеният поглед се върна в очите му.
— Понякога се страхувам, че не знам кой или какво съм. Понякога си мисля…
— Ти си част от мен и аз съм част от теб. Това е най-важно от всичко.
Ричард кимна разсеяно, в очите му блеснаха сълзи.
— Толкова исках да помогна, затова поисках Съвещанието. Исках да намеря начин да спра всичко това. Както Мрачният Рал каза, само влоших нещата. Той е прав. Аз съм един глупак. Ще бъде по моя вина…
— Ричард, престани. Ти бе ранен. Изтощен си. Когато си починеш, ще премислиш всичко. Ще знаеш какво да правиш.
Той потръпна вътрешно. Отметна одеялото и погледна белега на гърдите си.
— Кой изми калта от мен и ме облече?
— Старейшините те измиха, а двете с Нисел искахме да те облечем — каза Калан, а той се изчерви. — Но ти се оказа много едър и тежък за две жени. Така че старейшините направиха и това. Отне им доста време. Направо ги изтощи.
Ричард кимна разсеяно; вече не я слушаше. Посегна към гърдите си, където обикновено висяха зъбът на Скарлет, свирката на Пилето и Агиелът, но не ги намери.
— Трябва да се махаме оттук. Трябва да намерим Зед. Веднага, преди да се е случило още нещо. Имам нужда от помощта на Зед. Къде е зъбът на Скарлет? Трябва да я повикам. Къде е мечът ми?
— Всичките ни вещи са в къщата на духовете.
Той покри лицето си с ръце, за да се съсредоточи, след това прокара пръсти през косата си.
— Добре. — Погледна я твърдо и решително. — Отивам да взема зъба и да повикам Скарлет, ще събера нещата ни, за да сме готови за път. — Той нежно я стисна за ръката над лакътя. — А ти отиди при Веселан и облечи сватбената си рокля. Докато чакаме Скарлет, ще се оженим. Ще тръгнем веднага щом тя пристигне. — Ричард я целуна по бузата. — Ще се оженим и ще бъдем в Ейдиндрил при Зед преди мръкнало. Всичко ще се оправи, ще видиш. Всичко ще е наред. Ще разбера къде съм сгрешил и ще оправя нещата. Обещавам.
Тя обви ръцете си около врата му.
— Заедно ще ги оправим — усмихна се тя. — Заедно, винаги заедно.
Ричард се засмя в ухото й.
— Заедно! Имам нужда от теб, ти си светлината на живота ми.
Калан се измъкна от прегръдката му и го погледна отстрани.
— Добре, но ще ме слушаш и ще правиш всичко, което ти кажа. Ще лежиш тук, докато Нисел ти каже, че можеш да станеш. Когато се събуди, тя трябва да смени превръзката и да ти даде от нейните лекове. Ще лежиш тук, докато си свърши работата. Ясно ли е? Няма да те взема с мен болен и умиращ, не и след всичко, което направих, за да те спася, а мога да ти кажа, че не беше лесно. Ще отида при Веселан, за да може да довърши роклята. Когато Нисел свърши с теб, тогава — тя го посочи с пръст, — едва тогава можеш да отидеш да извикаш Скарлет. Щом Нисел направи необходимото и след като си повикал Скарлет и си събрал багажа ни, ела да ме повикаш и ще се омъжа за теб — Тя го целуна по носа. — Ако и ти ми обещаеш да ме обичаш завинаги.