В едната си ръка Сестра Вирна държеше яката. За един миг очите й се спряха върху Калан, след това тя отново погледна Ричард
— Ти чу трите причини за Рада’Хан. Това е последната възможност да ти помогнем, Ричард. Приемаш ли предложението?
Ричард я изгледа бавно, след което се извърна към Калан. Големите му сиви очи огледаха роклята й, отново се плъзнаха към лицето й. Гласът му беше мек и развълнуван.
— Калан, тази рокля е… прекрасна. Прекрасна!
Тя нямаше сили да проговори. Сърцето й щеше да се пръсне. Сестра Вирна се обърна към нея със строг, предупредителен тон.
За първи път Калан видя, че в другата си ръка Сестра Вирна също държи нещо. Сребърен нож. Но не беше насочен към нея, а към Ричард. Калан разбра, че ако Ричард не приеме предложението, Сестрата ще го убие. Още докато разбере какво става, ножът щеше да блесне в полумрака. Калан се запита дали Сестрата не е използвала заклинание, за да направи ножа невидим за очите му.
Ричард пак се обърна към Сестрата.
— Ти направи каквото можа, опита всичко възможно. Но това не е достатъчно. Казах ти и преди. Аз няма да…
— Ричард! — Калан направи още една стъпка напред, а той се обърна към нея. Тя впи очи в неговите. — Ричард — гласът й звучеше отчаяно, — приеми предложението. Вземи яката. Моля те!
Сестра Вирна не помръдна. Гледаше спокойно.
Той се намръщи.
— Какво? Калан… ти не разбираш. Нали ти каза, че няма…
— Ричард!
Той спря по средата на думата и я погледна изненадан. Тя хвърли поглед на Сестрата, която стоеше неподвижна с нож в ръка и не откъсваше очи от Калан. Очите на двете се срещнаха. Калан разбра: другата ще чака, за да види какво ще се случи. В очите й прочете какво ще стане, ако не успее да повлияе на решението на Ричард.
— Ричард, чуй ме добре. Искам да приемеш предложението.
Той се намръщи още повече.
— Какво…? — В очите му светна ярост. — Вече ти казах. Няма…
— Ти каза, че ще ме обичаш…
— Калан, какво ти става? Знаеш, че те…
Тя отново го прекъсна.
— Тогава приеми предложението. Ако наистина ме обичаш, вземи яката и я сложи. Заради мен.
Той не можеше да повярва на ушите си.
— За теб… Калан. Не мога… не искам…
— Направи го. — Гласът й не звучеше достатъчно твърдо и тя го знаеше. Трябваше да бъде по-непреклонна, по-строга, така, както й каза Дена, за да може да му помогне. В душата си тя отново се молеше на добрите духове да й дадат сили, за да го спаси.
— Калан, не знам какво става с теб. Ще говорим за това по-късно. Знаеш колко много те обичам, но няма да…
Тя стисна главата си с ръце и му изкрещя.
— Ако ме обичаш, ще го направиш. Недей да стоиш така и само да казваш, че ме обичаш, докажи го. Отвращаваш ме!
Той примигна от изненада.
— Калан…
— Ти не си достоен за моята любов, щом не искаш да го докажеш. Как смееш да твърдиш, че ме обичаш?
Очите му се напълниха със сълзи.
С лудост.
Със спомена за онова, което Дена му бе причинила. Той бавно се свлече на колене пред нея.
— Калан… моля те.
Тя се наведе над него и насочи напред стиснатите си юмруци.
— Не смей да ми говориш!
Ръцете му се стрелнаха нагоре към главата му. Помисли си, че тя ще го удари. Наистина си го помисли. Тя се почувства така, като че някой е опозорил сърцето й. По лицето й се изтърколиха сълзи, тя даде воля на гнева си.
— Казах ти да вземеш яката! Как се осмеляваш да ми отвръщаш! Ако наистина ме обичаш, ще го направиш!
— Калан, моля те — плачеше той, — не го прави. Ти не можеш да разбереш. Не ме карай да…
— Много добре разбирам — изкрещя тя. — Разбирам, че само ми казваш, че ме обичаш. Но вече не ти вярвам. Не ти вярвам! Ти ме лъжеш. Твоята любов към мен е една лъжа, щом не искаш да сложиш яката. Лъжа! Долна лъжа!
Той не можеше да я погледне, да я погледне, изправена до него, облечена в синята си рокля, с която щеше да се омъжи за него. Изтръгваше думите от устата си, забил поглед в земята.
— Това не е… това не е лъжа. Моля те, Калан, обичам те. Ти означаваш за мен повече от всичко друго на света. Моля те, повярвай ми, бих направил всичко за теб. Но, моля те…
С последни сили тя го сграбчи за косата и вдигна главата му, за да го накара да я погледне. Лудостта танцуваше в погледа му. Съзнанието му вече не беше тук. „Дано да е само временно, молеше се тя, умолявам ви, добри духове, дано да е временно.“