Той кимна през сълзи.
— Ако това е истина, намери Зед. Кажи му какво си направила. Кажи му.
Гласът на Сестра Вирна ги прекъсна.
— Ричард, вземи си нещата и ме чакай при конете.
Той я погледна и кимна. Отиде в единия ъгъл на стаята и си взе пелерината, лъка и раницата. Посегна вътре и извади оттам трите кожени връвчици — тази със свирката на Пилето, другата, със зъба на Скарлет, и третата с Агиела на Дена. Докато го гледаше как си ги слага на врата, й се прииска да му даде и нещо свое. Отчаяно се опитваше да измисли какво.
Когато той мина покрай нея, тя го спря с ръка.
— Почакай! — Откачи ножа от колана му. Избра един дълъг кичур от косата си и я отряза. Дори не осъзна какво прави, какво се случва, когато Изповедниците режат сами своите коси.
С болезнен вик се строполи на земята. Магията я прониза, прогаряйки всеки нерв по тялото й. С мъка остана в съзнание, опитвайки се да си поеме въздух. Полагаше огромни усилия да се справи с раздиращата тялото и душата й болка.
Трябваше да остане в съзнание, в противен случай Ричард щеше да замине, преди да успее да му даде къдрицата си. Единствено с тази мисъл в главата си тя с мъка се изправи на крака. Щом го направи, болката попремина.
Все още изрисувана със знаците на старейшините, Калан отпори от ръкава на роклята си малка синя лентичка, нави дългата къдрица около двата си пръста и я завърза в средата с парчето плат. Върна ножа обратно в колана му и пусна кичура коса в широкия му джоб.
— За да ти напомня винаги, че моето сърце е с теб… че те обичам!
Той я погледна за миг с каменно лице.
„Намери Зед!“ — бяха последните му думи, преди да се обърне и да излезе от стаята.
Калан остана с очи, втренчени във вратата дълго след като той се бе изгубил. Беше й пусто, самотно, страшно.
Сестра Вирна пристъпи към нея и също се загледа във вратата.
— Това вероятно бе най-смелата постъпка, която съм виждала през живота си — каза тя меко. — Хората в Средната земя са щастливи, че именно ти си тяхната Майка Изповедник!
Калан продължаваше да гледа празната врата.
— Той мисли, че съм го предала. — Обърна се и погледна Сестрата през сълзи. — Ричард мисли, че съм го предала!
Сестрата я изгледа изпитателно.
— Не си го предала! Обещавам ти, че един ден ще му помогна да разбере колко правилно постъпи днес.
— Моля те — изхлипа тя, — не му причинявай болка!
Сестра Вирна въздъхна дълбоко.
— Ти току-що го нарани жестоко, за да спасиш живота му. Нима искаш аз да не успея да го направя?
Една сълза се изтърколи по бузата й.
— Не! Пък и се съмнявам, че би могла да му причиниш нещо по-жестоко от онова, което му причиних аз.
Сестра Вирна кимна.
— Страхувам се, че си права. Но ти обещавам, че лично ще се грижа за него и ще следя да бъде правено единствено онова, което се налага. Обещавам ти, че няма да се случи нищо повече. Абсолютно нищо. Давам ти думата си на Сестра на светлината.
— Благодаря ти — Калан погледна ножа в ръката на Сестрата. Тя бързо го прибра в ръкава си. — Ти щеше да го убиеш. Ако беше отказал, щеше да го убиеш!
Сестра Вирна кимна.
— Ако беше отказал, лудостта му щеше да го доведе до ужасен край. Трябваше да му го спестя. Но сега това е без значение. Ти му спаси живота. Благодаря ти, Майко Изповедник… Калан! — Сестра Вирна тръгна към вратата.
— Сестро? Колко време? Колко време ще го задържите? Колко дълго ще трябва да чакам?
Сестрата не се обърна.
— Съжалявам, но не мога да кажа. Толкова, колкото трябва. До голяма степен зависи от самия него. От това, колко бързо схваща.
Калан се усмихна за пръв път.
— Ще останеш изненадана колко бързо схваща.
Сестра Вирна кимна.
— От това се страхувам най-много. От познанието, което изпреварва мъдростта. Това ме плаши повече от всичко на света.
— Мисля, че ще останеш изненадана и от мъдростта му.
— Моля се да си права. Довиждане, Калан. Не се опитвай да ни последваш или той ще умре.
— Сестро, още нещо. — Изненада я студената заплаха, която прозвуча в собствения й глас. — Ако си ме излъгала за нещо, ако го убиеш, ще преследвам всички Сестри на светлината. Ще избия всички ви, до последната Сестра. Но не преди всяка от вас да ме е молила достатъчно дълго за собствената си смърт.
Сестрата за миг остана неподвижна, след това кимна и излезе през вратата.
Калан я последва и застана до хората, струпали се отвън. Проследи с поглед Сестрата, която яхна коня си. Ричард вече бе възседнал своя огромен жребец. Не се обърна да я погледне.
Тя се свлече на колене.
— Ричард — извика тя. — Обичам те!
Той не показа с нищо, че е чул думите й, докато двамата със Сестра Вирна се отдалечаваха. Скоро се загубиха от погледа й. Веселан се приближи и сложи ръката върху рамото й. Калан си спомни думите му: „Намери Зед!“ Опита се да стане сама. Старейшините я наблюдаваха. Огледа се около себе си.