— Трябва да поговорим за някои неща. Важни неща, за които ти нищо не знаеш.
Сестрата го изгледа безизразно. Качулката почти скриваше лицето й.
— И какви са тези неща?
— Аз съм Търсач.
— Едва ли има нещо, което да не знам!
Ненарушимото й спокойствие го изнервяше.
— Имам своите задължения. Казах ти вече: има важни неща, за които не знаеш нищо. Опасни неща.
Тя не му отговори. Все едно че нищо не беше казал. Той реши да говори направо.
— Пазителят се опитва да се изплъзне от отвъдния свят.
— Никога не произнасяй името му! Никога недей да казваш това, което каза току-що. Така привличаш вниманието му. Когато се наложи да говорим за него, ние го наричаме Безименния, — Тя му говореше като на дете. Животът на Калан беше в опасност, а тази жена се отнася с него като с дете.
— Все едно как го наричаш, но той се опитва да избяга. А трябва да те уверя, че аз винаги съм привличал вниманието му.
Лицето й остана безизразно.
— Безименният винаги е искал да се изплъзне.
Ричард пое дълбоко въздух и реши да опита отново.
— Воалът, разделящ нашия свят от отвъдния, е разкъсан. Той ще избяга.
Този път Сестра Вирна се обърна съвсем леко към него и отмести качулката си, за да го вижда по-добре. Под тежкия кафяв плат се подадоха няколко кичура тъмна къдрава коса. Тя се намръщи по странен начин. Сякаш се забавляваше. Ъгълчетата на устата й се извиха в усмивка.
— Създателят сам е затворил Безименния там, където е. Създателят сам е издигнал воала, за да не може Безименният да напуска своя свят. — Усмивката й се сви, веждите й се приближиха. — Безименният не може да избяга от затвора, в който го е поставил сам Създателят. Няма от какво да се страхуваш, дете.
Гневът му избухна и той подкара коня си към нея. Двете животни изпръхтяха в студения въздух и изправиха глави. Ричард здраво хвана за поводите подплашения кон на Сестрата, за да не се вдигне на задните си крака.
Наведе се към нея, гърдите му се повдигаха гневно.
— Няма да позволя да се обръщат към мен така! Никой няма да ме нарича с такива имена, само защото съм сложил яката на врата си! Името ми е Ричард! Ричард Рал!
Сестра Вирна не трепна. Гласът й беше равен и спокоен.
— Съжалявам Ричард, беше само по силата на навика. Така наричам по-младите от теб. Не намирам нищо унизително в това. — Нещо в очите й изведнъж го накара да се почувства глупав и объркан. Същинско дете. Той пусна поводите й.
— Съжалявам, че изкрещях. Но не съм в много добро настроение.
Сестра Вирна отново се намръщи.
— Мислех, че името ти е Сайфър.
Той придърпа пелерината върху гърдите си, там където беше раната му.
— Това е дълга история. Джордж Сайфър ме отгледа като свой син. Аз самият разбрах съвсем наскоро, че всъщност Мрачният Рал е истинският ми баща.
Тя се намръщи още повече.
— Мрачният Рал, който притежаваше дарбата и когото ти уби? Значи си убил собствения си баща?
— Не ме гледай така. Тогава не го знаех. Нямаш представа какъв човек беше. Той хвърли в тъмница, измъчва и изби повече хора, отколкото изобщо би могла да си представиш. Мисълта, че той се е докоснал до майка ми, направо ме подлудява. Но това е истината. Аз съм негов син. Ако очакваш от мен да съжалявам, задето го убих, ще има да чакаш.
Сестра Вирна поклати съчувствено глава.
— Съжалявам, Ричард. Понякога Създателят прави пътищата ни толкова объркани! Ние трябва да отгатваме волята Му. Но аз съм сигурна в едно: Той винаги има причина за това, което прави.
Празни приказки. Тази жена му говореше празни приказки. Той отново пришпори коня си.
— Казах ти, воалът е разкъсан и Пазителят може да излезе от отвъдния свят.
В гласа й прозвуча заплаха.
— Безименният.
Той я изгледа с раздразнение.
— Добре де, Безименният. Все ми е тая как го наричаш, но той се готви да избяга. Над всички е надвиснала голяма опасност. Калан е в голяма опасност. — Той не се притесняваше дали тези магьосници ще го превърнат в пепел, неговият собствен живот вече не означаваше нищо. Единственото, което го интересуваше, бе сигурността на Калан.
Сестра Вирна се намръщи подигравателно и се усмихна.
— Кой ти е наговорил такива неща?
— Шота, вещицата, тя ми каза, че воалът е разкъсан. — Той не й каза, че според Шота това е станало по негова вина. — Шота знае, че е така и че Па… Безименният ще се изплъзне.
Сестра Вирна се усмихна още по-широко. Очите й искряха.
— Вещицата? — тя се разсмя. — И ти й вярваш. Ти вярваш на една вещица? Мислиш си, че една вещица казва истината по такъв обикновен начин?
Разгневен, Ричард я изгледа с крайчеца на очите си.