— Тя изглеждаше съвсем сигурна. Не би лъгала за нещо толкова сериозно. Вярвам й.
Сестра Вирна видимо се забавляваше и не го криеше.
— Ако някога преди си имал работа с вещици, Ричард, щеше да знаеш, че те имат особена представа за истината. Понякога не го правят преднамерено. Изобщо вещиците говорят неща, които много рядко се сбъдват според… предвижданията им.
Истината на тези думи поохлади чувствата му. Сестра Вирна явно добре познаваше вещиците. Всъщност нейното мнение не се различаваше особено от неговото.
— Изглеждаше напълно сигурна в това, което говори. Беше изплашена.
— Сигурна съм, че е било така. Всеки разумен човек се страхува от Безименния. Но аз не бих обръщала такова внимание на думите й.
— Не става въпрос само за нея. Случиха се още някои неща.
Тя го погледна с любопитство.
— Какви например?
— Смехавец.
Тя отново впери напред спокойните си кафяви очи.
— Смехавец ли? Искаш да ми кажеш, че си видял смехавец?
— Да съм видял? Та той ме нападна. Смехавците са същества от отвъдния свят. Изпраща ги Безименният. През процепа във воала. За да ме убият.
Усмивката се върна на лицето й.
— Имаш силно развито въображение, Ричард, слушал си прекалено много приказки за деца.
Той се опита да обуздае гнева си.
— Какво искаш да кажеш?
— Смехавците наистина са същества от отвъдния свят, също както и много други зверове. Като преследвачите на сърца например. Но те не са „изпратени“. Те просто бягат. Ние живеем в свят, който се простира между доброто и злото, между светлината и мрака. Създателят не е имал за цел да създаде съвършен свят, без зло. Ние не винаги можем да прозрем причините, поради което прави едно или друго нещо, но Той винаги ги има. Той е съвършен. Може би смехавците са дошли, за да ни покажат тъмната страна на нещата. Не знам. Знам само, че те са зло, което идва понякога. Вече съм виждала това да се случва с хора, притежаващи дарбата. Може би дарбата ги привлича. Може би това е някакво изпитание. Предупреждение за злото, което очаква онзи, който стои далеч от светлината.
— Но… имаше пророчества, които казват, че когато воалът се разкъса, Безименният ще изпрати същества от отвъдния свят.
— Но как е възможно това, Ричард? Нима воалът е бил разкъсван и преди?
— Откъде бих могъл да знам? — Той се замисли за миг. — Но не ми се вярва да е ставало и преди. Ако се е случвало, как са успели да го възстановят? Пък и това не би останало незабелязано. Накъде биеш?
— Ами щом воалът никога не е бил разкъсван, как е възможно смехавците да са се появявали и преди? Откъде можем да знаем кои са те?
Ричард се намръщи на свой ред.
— Може би знаем, че се казват така, защото са били назовани в пророчеството.
— Ти чел ли си го?
— Аз самият не съм, но Калан ми разказа за него.
— И тя го е прочела сама със собствените си очи, така ли?
— Не. Научила го, когато е била малка. — Раздразнението му нарастваше. — От една песен. Песен, на която я научили магьосниците.
— От една песен, значи. — Сестра Вирна не го погледна, но усмивката й стана по-широка. — Ричард, нямам намерение да омаловажавам страховете ти, но нещата, които се повтарят отново и отново, още повече в песните, обикновено могат да се променят. Колкото до пророчествата, ами те са по-трудни за разбиране от коя да е вещица. В Двореца имаме купища пророчества. Като част от твоето обучение може би ще се наложи да работиш с тях. Аз съм изчела всички, с които разполагаме, и мога да ти кажа, че повечето от тях са напълно неразбираеми. Ако не си достатъчно предпазлив, едно пророчество може да ти каже онова, което искаш да чуеш. Или поне ще си мислиш, че ти е казало това. Някои магьосници посвещават целия си живот на изучаването на пророчествата, но въпреки това дори те разбират една мъничка частица от истината, съдържаща се в тях.
— Това е опасност, която не бива да подценяваш с лека ръка.
— Нима мислиш, че е толкова просто да бъде разкъсан воалът? Имай повече вяра, Ричард! Воалът е издигнат от Създателя. Имай вяра в Него.
Известно време Ричард яздеше мълчаливо. Като че ли имаше смисъл в онова, което му говореше Сестра Вирна. Той се почувства така, сякаш цялото му разбиране за света се разклати. Но му беше трудно да се концентрира върху проблема. Калан отново се промъкна в съзнанието му. Нейният гняв и желанието й да го накара да сложи яката като доказателство за любовта му разкъсваха сърцето му. Тя сигурно е била наясно, че по този начин ще го отблъсне от себе си. Предателството болезнено изгаряше гърдите му.
Той отново пришпори коня си и заговори Сестрата.
— Това не е всичко. Не ти казах най-страшното.