Тя му се усмихна майчински.
— Още ли има? Казвай тогава. Може би ще разсея страховете ти!
Ричард пое дълбоко въздух и се опита да заглуши болката си.
— Човекът, когото убих, Мрачният Рал, моят баща… след смъртта си бе изпратен в отвъдния свят. При Па… Безименния. Снощи той избяга от там. Избяга през разкъсания воал. Дойде в нашия свят, за да разкъса докрай воала и да проправи пътя за господаря си.
— И ти си сигурен, че той е бил изпратен от Безименния, така ли? Бил си в отвъдния свят и си го видял да пристига там, бил си при Безименния, така ли?
Още малко и гневът му щеше да избухне с пълна сила. Той се опита да преглътне подигравката в гласа й.
— Говорих с него, когато се върна в нашия свят. Мрачният Рал разговаря с мен. Каза ми, че е тук, за да разкъса докрай воала. Каза, че Пазителят ще завладее всички ни. Един мъртвец дойде обратно в света на живите. Разбираш ли? Единственият начин неговият дух да се озове тук е като премине през воала.
— Ти просто си седеше и този мъртвец дойде при теб и те заприказва, така ли?
Ричард се намръщи, но тя изобщо не го погледна.
— Не. Случи се по време на Съвещанието с духовете на предците на Калните. Исках да разговарям с тях, да се опитам да намеря начин да възстановя воала. Но вместо тях се появи Мрачният Рал.
— Аха — доволно кимна тя. — Разбирам!
— Какво искаш да кажеш!
На лицето на Сестра Вирна се изписа търпение, с каквото разполагаха хората, на които се налагаше да обясняват разни неща на малки деца.
— Дадоха ли ти Калните хора да ядеш или да пиеш някакви свещени отвари, преди да видиш този дух?
— Не!
— Просто си седеше там с тях и започнаха да ти се явяват духове, така ли?
— Е, не беше точно така. Първо имаше пиршество. В продължение на няколко дни. На него старейшините ядат и пият специални неща. Но не и аз. След това ни намазаха с кал и аз, заедно със седмината старейшини, отидохме в къщата на духовете. Седнахме в кръг и те изпяха някакви молитви. После започнаха да си подават една кошница, от която всеки трябваше да извади по една жаба, която трябваше да потърка в гърдите си…
— Жаба значи? — Сестра Вирна го погледна — Червена жаба, нали?
— Да, червена жаба на духа!
Тя гледаше напред усмихната.
— Знам ги. От нея кожата ти изтръпна, нали? И тогава видя духовете?
— Доста опростяваш нещата, но предполагам, че би могло да се каже и така. Какво се опитваш да ми кажеш?
— Пътувал ли си достатъчно из Средната земя? Познаваш ли някои от народите, които я населяват?
— Не, аз съм от Западната земя. Не знам много за народите в Средната земя.
Тя отново кимна на себе си.
— В Средната земя има много народи-неверници, които не знаят за светлината на Създателя. Те боготворят всякакви други неща. Идоли, духове и други подобни. Те са диваци, които спазват обичаи и ритуали, боготворящи тези фетиши. Общото помежду им е едно: използват свещени храни и отвари, които им помагат да „видят“ техните „духове-покровители“. — Тя го погледна, за да е сигурна, че внимава в думите й. — Калните хора явно използват слузта на червената жаба, за да получават виденията, които искат да видят.
— Видения ли?
— Създателят е разпръснал много растения и животни в нашия свят, които могат да бъдат използвани за подобни неща. Силата им действа по невидими пътища. Чай от кора на върба например сваля температурата. Знаем, че е така, но не знаем защо. Има много неща, които, ако изядем, могат да ни разболеят или убият. Създателят ни е дал разум, за да откриваме разликите. Има неща, които ако изядем или, както в случая с червената жаба, втрием в кожата си, ще ни накарат да виждаме неща, които обикновено виждаме само в сънищата си. Диваците, които нямат по-дълбоки познания, смятат, че това, което виждат, е истина. Ти си втрил слуз от червена жаба в кожата си и си получил видение. Твоят основателен страх от Безименния е направил нещата още по-действителни. Ако този „духове“ бяха истински, защо щеше да е необходимо да използваш специални растения, храни, напитки или в този случай червена жаба, за да можеш да ги видиш и да разговаряш с тях? Моля те, не мисли, че ти се подигравам, Ричард. Виденията ти явно са си съвсем истински. Когато човек получи видение, то би могло да му се стори толкова реално, колкото и всичко около него. Но не е!
Ричард не искаше да повярва на обясненията й, макар да разбираше много добре за какво говори. Още от малък Зед го водеше със себе си в гората, за да го учи да познава различните растения, които помагат на хората: аумовото растение, което премахва болката и помага на по-леките рани да заздравеят по-бързо, корените от акация, които облекчават болката от по-дълбоките рани. Зед го бе научил да разпознава билки, лекуващи трески, стомашни и родилни болки, световъртеж. Беше му показал растения, които да отбягва — опасни растения, такива, от които хората виждат неща, несъществуващи в действителност.