Сестра Вирна бе обърнала коня си назад и го чакаше на известно разстояние. Лицето й бе намръщено. Ричард не пришпори коня си, за да я настигне. „И сега какво“, помисли си той.
Когато най-после я настигна, тя се наведе към него.
— Защо ти казаха всичко това?
— Какво казаха, аз не разбирам езика им?
Тя стисна зъби.
— Мислят те за магьосник. Защо те мислят за магьосник? Защо?
Ричард сви рамене.
— Предполагам, че защото така им казах.
— Какво! — Тя отметна назад качулката си. — Ти не си магьосник! Нямаш право да казваш, че си магьосник! Излъгал си ги!
Ричард въздъхна уморено.
— Права си. Не съм магьосник! Да, излъгах ги!
— Лъжата е престъпление срещу Създателя!
Ричард въздъхна дълбоко.
— Не съм го направил, за да си играя на магьосници. Казах го, за да спра една война. Беше единственият начин, за да предпазя много хора от смърт. Те повярваха и никой не беше наранен. Готов съм да го направя отново, ако с това мога да предотвратя нечия смърт.
— Грешно е да се лъже! Създателят мрази лъжата!
— Нима твоят Създател предпочита да се избиват хора?
Сестра Вирна го погледна с очи, от които всеки момент можеше да избълва огън.
— Той е Създател на всички ни. А не само мой Създател. И Той мрази лъжата.
Ричард оцени с хладен поглед разгорещеното й лице.
— Това сам ли ти го каза? Дойде тук, седна до теб и ти каза: „Сестра Вирна, искам да знаеш, че мразя лъжите.“
Тя стисна зъби и изръмжа:
— Разбира се, че не. Това е написано. Написано в книгите!
— Аха — кимна Ричард, — тогава, разбира се, това е истината. Щом е написано в книгите, трябва да е истина. Всеки знае, че щом нещо е написано в книгите и е обяснено, трябва да е истина.
Очите й бълваха пламъци.
— Много лекомислено се отнасяш към думите на Създателя.
Той се наклони към нея. И в неговите очи проблясваше огън.
— А ти, Сестра Вирна, се отнасяш лекомислено към живота на хора, които смяташ за диваци.
Тя спря и с усилие успя да се поуспокои.
— Ричард, трябва да разбереш, че да се лъже е грешно. Много грешно. То е против Създателя. Против онова, което ние преподаваме. Ти си толкова магьосник, колкото едно дете е старец. Да наречеш сам себе си магьосник, когато не си — това е лъжа. Долна лъжа. Светотатство. Ти не си магьосник.
— Сестра Вирна, знам много добре, че да се лъже е грешно. Нямам навика да лъжа просто за удоволствие. Но в случая прецених, че е по-добре да излъжа, отколкото да загинат стотици хора. А това беше единственият начин да го предотвратя.
Сестра Вирна пое дълбоко въздух и кимна, при което няколко кафяви къдрици се раздвижиха.
— Може би си прав. Щом като си наясно, че да се лъже е грешно. Не свиквай да го правиш. Ти не си магьосник.
Ричард я изгледа и стисна поводите.
— Знам, че не съм магьосник, Сестро Вирна. Много добре знам какво съм. — Той пришпори коня си и препусна напред. — Аз съм онзи, който носи смърт.
Ръката й се стрелна напред и го сграбчи за ръкава на ризата. Той политна от седлото. Трябваше да дръпне поводите и да я погледне.
Гласът й беше тревожен шепот.
— Какво каза? Как се нарече?
Той я погледна косо.
— Аз съм онзи, който носи смърт.
— Кой те нарече така?
Ричард се вгледа в пребледнялото й лице.
— Знам какво означава да носиш този меч. Знам какво е да го извадиш. Знам го много по-добре от всеки Търсач преди мен. Мечът е част от мен и аз съм част от него. Използвах неговата магия, за да убия онази, която бе сложила яка около врата ми. Знам как ме променя. Излъгах хората от Бантак, защото не исках да умират хора. Но има и друга причина. Бантак е миролюбив народ. Не исках да познаят ужаса на това да убиваш. Този урок съм го научил много добре. Ти уби Сестра Елизабет. Вероятно разбираш за какво говоря.
— Кой те нарече така? — настоя тя.
— Никой. Сам се нарекох, защото това е, което правя и което съм. Аз нося смърт.
Тя пусна ръкава му.
— Разбирам.
Тя се накани да извърти коня си към пътя, но той я извика властно. С глас, който я накара да спре.
— Защо? Защо искаш да знаеш кой ме нарече така? Защо е толкова важно?
Гневът й като че беше изчезнал, оставяйки след себе си сянката на страха.
— Казах ти, че съм чела всички пророчества в Двореца. Има фрагмент, в който се съдържат тези думи: „Той е онзи, който носи смърт, и сам ще се нарече така.“
Ричард присви очи.
— А какво казва по-нататък пророчеството? Казва ли още, че мога да убия теб и всеки друг, който се налага, за да сваля тази яка?
Тя отклони очи от огнения му поглед.
— Пророчествата не са за ушите и очите на необучените.