— Нямам никакво желание да използвам магия; предполагам, че това би могло да мине за търпение.
— Поне засега е достатъчно. Тогава да започваме. — Тя леко се размърда, намествайки краката си. — Във всички нас съществува една сила. Силата на живота. Ние я наричаме Хан.
Ричард се намръщи.
— Вдигни си ръката.
Той го направи.
— Това е силата на живота, дадена ни от Създателя. Тя е затворена в теб. Ти току-що използва Хан. Всеки, който притежава дарбата, може да разпростира силата извън себе си. Такава външна сила се нарича мрежа. Хората с дарба като теб могат да хвърлят мрежи. Чрез тях си в състояние да правиш неща извън тялото си, по-силни от онези, които силата на живота може да прави вътре в него.
— И как става това?
Сестра Вирна взе в ръка едно камъче.
— Ето, мисълта ми използва Хан, за да накара ръката ми да вдигне камъка. Ръката ми не го прави по свое собствено желание, по-скоро мисълта заповядва на силата на живота да използва ръката ми, която изпълнява волята на мисълта. — Тя пусна камъчето на земята и скръсти ръце в скута си. Камъчето се издигна във въздуха и се понесе към дланите й. — Сега направих същото, но излъчвайки жизнена сила извън тялото си. Това е дарбата.
— Можете да правите онова, което правят магьосниците?
— Не всичко. Само някои неща. Така можем да обучаваме как да бъдат използвани. Имаме представа от чувството. Сестрите владеят до известна степен силата на живота и дарбата. Но не могат да се сравнят с един магьосник, който знае как да управлява своя Хан.
— Как успявате да накарате жизнената си сила да излезе извън тялото ви?
— Това не може да ти бъде обяснено, преди да се научиш да разпознаваш силата вътре в себе си, да се научиш да докосваш Хан.
— Защо?
— Защото всеки човек е различен. Всеки човек използва силата по различен начин. Не съществуват двама души на този свят, които да я използват по един и същ начин. Любовта е една от формите на Хан, която се простира извън един човек и отива в друг. Но това е много слаба, мека форма. Макар любовта да е универсална, тя е използвана и усещана различно от всеки. Едни я използват, за да извадят най-доброто от Хан от другия. Други — за да извадят най-доброто от себе си. Трети — за да контролират, да властват над другия. Тя може да лекува или да наранява.
Щом разберем как работи дарбата в теб, как я използваш, вече ще можеш да изпълняваш упражненията, наречени форми. Формите са практически метод, който ще ти помогне да се научиш да контролираш силата, когато тя напусне очертанията на тялото ти. Но засега това не е толкова важно. Най-напред ще трябва да се научиш да усещаш Хан вътре в себе си и чак след това ще можеш да го насочваш към каквото си поискаш извън тялото си.
Когато се научиш да докосваш Хан, ще трябва да определим какво можеш да правиш с него. Всеки магьосник е различен и използва Хан по различен начин. Някои го използват единствено чрез мисълта си, като например магьосниците, които изучават пророчествата. Да използват своя Хан за разгадаване на пророчествата е най-доброто, което могат да направят, за да употребят пълноценно дарбата си. Това е техният неповторим талант. Други могат да използват своя Хан единствено за създаването на прекрасни, вдъхновени предмети. Трети могат да използват своя Хан за създаването на магически неща. Техният неповторим талант се състои именно в това, по този начин те изразяват своя Хан. Четвърти са способни да използват мислите си, за да въздействат върху света около себе си. Това направих, повдигайки камъка. Има такива, които могат да правят други неща със своя Хан. Има и такива, които правят от всичко по малко.
Тя отново се намръщи.
— Във всичко това истината е от най-голямо значение, Ричард. Трябва да си напълно искрен, когато ни казваш как чувстваш Хан в себе си. Всяка лъжа би предизвикала много трудности. — Тя се отпусна малко. — Но най-напред, преди да се опитваме да разберем какъв вид магьосник си ти, ще трябва да се научиш да призоваваш своя Хан.
— Казах ти вече: не желая да бъда магьосник. Искам само да се науча да контролирам дарбата си, за да мога да спра главоболията си и да сваля яката. Нали каза, че не било нужно да ставам магьосник.
— Да бъдеш магьосник, означава да контролираш Хан чрез дарбата си. Научиш ли се да го правиш, вече си магьосник. Това е самата същност на един магьосник. Но „магьосник“ е само дума. Не трябва да се страхуваш от една дума. Ако избереш да не използваш дарбата си, това си е твоя работа. Никой не може да те принуди да го правиш. Но така или иначе, с това няма да престанеш да бъдеш магьосник.