— Научи ме на онова, което ми е необходимо да знам, но магьосник няма да стана.
— Това не е нещо лошо, Ричард. Това означава просто да се научиш да познаваш себе си, да познаваш възможностите си, талантите си.
Ричард въздъхна.
— Чудесно. И как да я контролирам?
— Обучението за това, как да се контролира дарбата, е дълъг процес, който се овладява стъпка по стъпка. Не мога да ти го обясня наведнъж, защото няма да можеш да разбереш стъпките, които ти предстоят. Преди да можеш да преминеш към всяка следваща стъпка, трябва да си усъвършенствал предишната. Преди да ти покажем как да изведеш своя Хан извън себе си, трябва да се научиш да го разпознаваш, след това да можеш да го докосваш, да се сливаш с него вътре в себе си. Трябва да знаеш какво представлява той. Да можеш да го почувстваш. Да можеш да посягаш към него, да го докосваш по собствено желание. Разбираш какво ти говоря, нали?
Ричард кимна.
— Известна част, предполагам. И значи какво представлява той? Как да го разпозная? Какво означава да го докосвам, да го познавам?
Погледът на Сестра Вирна сякаш потъна някъде, разми се.
— Ти сам ще разбереш — прошепна тя. — То е като да видиш светлината, дадена ни от Създателя. Почти като да се слееш с Него.
Ричард наблюдаваше отнесения й поглед. Изглеждаше му опиянена от онова, което вижда вътре в себе си.
— И как да го открия? — попита той накрая.
Очите й намериха неговите.
— Трябва да го потърсиш вътре в себе си.
— Как?
— Просто си седиш и претърсваш всичко вътре в себе си. Отстраняваш всички други мисли и търсиш тишината и спокойствието. Отначало е добре да си със затворени очи, да дишаш бавно, равномерно, да се оставиш да намериш спокойствието на нищото. В началото помага, ако се концентрираш върху едно-единствено нещо, за да изключиш всички останали мисли, които биха могли да те разсеят.
— Едно-единствено нещо ли? Какво например?
Тя сви рамене.
— Каквото искаш. Това е просто средство, което ще ти помогне да стигнеш до края, но не края на самото нещо. Всички са различни. Едни използват някаква дума, която повтарят, докато съумеят да изключат от съзнанието си всичко останало. Други използват мисления образ на някакъв обикновен предмет, който им помага да се концентрират. Постепенно, след като се научиш да разпознаваш силата, да я докосваш, да се сливаш с нея, няма да ти е необходимо да се концентрираш върху нещо. Тогава вече ще познаваш природата на Хан и ще можеш да посягаш направо към него. Той ще се превърне във твоя втора природа. Знам, че всичко това ти звучи доста странно и объркано, но с времето ще разбереш, че е толкова лесно, колкото да извикаш магията на меча си.
Ричард изпита неприятното чувство, че знае за какво говори тя. Струваше му се, че не разбира всичко, думите му звучаха странно. Но те описваха нещо, което по някакъв начин му беше познато.
— Значи искаш просто да си седя, да затворя очи и да потърся в тишината вътре в себе си?
Тя кимна.
— Да. — Сестра Вирна се загърна по-плътно в тежката си кафява пелерина. — Можеш да започваш.
Ричард си пое дълбоко въздух.
— Добре!
Затвори очи. Мислите сякаш се щураха едновременно във всички посоки. Опита се да въдвори ред сред тях. Опита се да се концентрира върху дума или мислен образ. Името на Калан моментално се появи пред него. Остави го да се носи из съзнанието му. Калан. Идеята не му се стори добра. Той мразеше магията и не искаше да свързва Калан с нещо, което мрази. Освен това мисълта за нея му причиняваше болка — болката от това да я обича достатъчно, за да й даде всичко, което тя поиска от него, дори да я освободи от себе си.
Опита се да мисли за нещо обикновено — дума или предмет, но нищо не успя да задържи вниманието му. Успокои съзнанието и отпусна дишането си. Потърси спокойствието в себе си, сърцевината на тишината по начина, който винаги бе използвал, когато му се налагаше да реши някакъв проблем. В настъпилата тишина се опита да измисли образ, който би могъл да използва. Той изникна в съзнанието му почти без да го е търсил.
Мечът на истината.
Той и бездруго си беше магически. Беше просто един образ. И очевидно пасваше на изискванията. Речено — сторено. Нека бъде Мечът на истината.
Ричард си го представи как плува в едно безкрайно черно море. Плъзна поглед по всички негови детайли, които толкова добре познаваше: лъщящото острие, ножницата, страховитите, извити надолу предпазители над дръжката, самата дръжка, обвита в изящни сребърни нишки, в която бе вплетена думата „Истина“.