Ричард се обърна с гръб към нея и се зае да подготвя нещата, за да оседлае конете.
— Моят истински баща, Мрачният Рал, дойде тази есен в къщата ми, за да ме търси. Искаше да разпори корема ми и да гадае по вътрешностите ми — да ме убие. Както уби Джордж Сайфър. — Той й хвърли бърз поглед през рамо. — Както и да е, аз не си бях в къщи. Докато ме е чакал, той беше разкъсал тази книга на парчета и беше разхвърлял страниците из цялата къща. Може би не е искал да се поуча от нея, може би не е искал да мисля самостоятелно.
Сестра Вирна не каза нищо, но той усещаше очите й в гърба си през цялото време, разглобяваше оглавниците и сваляше мундщуците от юздите. Когато бе готов, преметна юздите през рамото си.
Чу зад себе си една гневна въздишка.
— Никога няма да се обърна към един кон по име.
Ричард хвърли трите мундщука с форма на пика на земята, отъпкана от копитата на конете.
— Може би един ден ще се замислиш над мъдростта на тези думи, Сестро Вирна.
Тя мина встрани от него и той я видя с пръст, забит в земята.
— Какво правиш? Защо разглоби оглавниците? Какво правиш с тези мундщуци?
Ричард извади меча си. Характерният му звън изпълни свежия сутрешен въздух. Яростта на магията изведнъж премина през цялото му тяло.
— Унищожавам ги, Сестро!
С гневен крясък Ричард замахна още преди сестрата да е успяла дори да помръдне. Острието изсвистя във въздуха и се стовари върху подредените един до друг мундщуци, превръщайки ги в парчета горещ метал.
Тя се втурна напред, пелерината се развя зад гърба й.
— Какво ти става! Да не си си загубил ума? Тези мундщуци ни трябват, за да управляваме конете!
— От такива остри мундщуци конете ги боли! Не мога да ти позволя да ги използваш!
— Боли ги! Та те са просто едни безмозъчни животни! Животни, които трябва да бъдат контролирани!
— Животни — измърмори той, поклащайки глава. Прибра меча в ножницата. Метна оглавника на главата на Бони и започна да промушва юздата през страничните халки. — Не ти трябва мундщук, за да контролираш един кон. Аз ще те науча. Освен това, ако в устата им няма мундщук, ще могат да се хранят, докато сме на път, няма да се налага да спираме специално и да ги разседлаваме. Това ще ги направи щастливи.
— Но това е опасно! Мундщукът с форма на пика ти осигурява пълен контрол над животно, което има силна глава.
Той повдигна вежда.
— От конете, както при много други неща, Сестро, човек получава онова, което очаква да получи.
— Без мундщук няма как да ги управляваме.
— Глупости. Ако яздиш правилно, можеш да управляваш коня с краката и тялото си. Това, което трябва да направиш, е да научиш коня да ти обръща внимание и да ти вярва.
Тя пристъпи към него и му заповяда да я погледне.
— Това са пълни глупости! Освен това е опасно! Тук е пълно с всякакви опасности. Ако изпаднеш в критична ситуация и конят ти се подплаши, може да те хвърли от седлото. Без мундщук няма да можеш да го удържиш.
Той прекъсна онова, което правеше, и се вгледа в дълбоките й кафяви очи.
— Понякога, Сестро, става обратното на онова, което очакваме. Ако попаднем в критична ситуация и дръпнеш твърде силно юздата с мундщука, може да разкъсаш устата на коня. Направиш ли това, болката, ужасът и гневът могат да избухнат така, че той повече изобщо да не ти се подчинява. Просто няма да те разбере. Ще знае само, че си му причинила болка и че болката става все по-силна с всяко следващо дърпане на юздите. За него ти ще се превърнеш в заплаха. Ще те метне на земята, преди да си успяла да мигнеш. Оттук насетне, ако е само изплашен, той ще побегне. Но може да бъде и по-лошо, може да се е разгневил истински. А един разгневен кон е опасно нещо. Опитвайки се да избегнеш опасността чрез тези мундщуци, ти всъщност само я приближаваш до себе си. — Той се вгледа в изумените й очи. — Ако се случи да минем през град или населено място и намерим откъде да купим обикновена юзда, ще ти позволя да я сложиш на коня си. Но не бих допуснал да използваш мундщук като тези на който и да е кон, докато съм с теб.
Тя пое дълбоко въздух и внимателно го издиша, като скръсти отново ръце.
— Ричард, без мундщук не можем да управляваме конете. Това е простата истина.
Той й се усмихна накриво.
— Разбира се, че ще можем. Ще те науча как става. Най-лошото, което може да се случи без мундщук, е конят да побегне заедно с теб и да ти отнеме известно време, докато го спреш. Но рано или късно ще се научиш да го правиш. Ако продължаваме да използваме тези мундщуци, и ти, и конят, можете да се нараните, дори да бъдете убити. — Той се обърна и почеса Бони по врата. — Първото, което трябва да направиш, е да се сприятелиш с тях. Трябва да накараш коня си да ти повярва, че няма да му причиниш болка и че каквото и да се случи, ти ще се грижиш за него. Ако разбере, че именно ти си най-добрият му приятел, никога няма да допусне да ти се случи нещо лошо. Ще изпълни всяко твое желание. Това се постига съвсем лесно; всичко, което трябва да направиш, е да проявиш малко уважение и нежност, но и да им покажеш, че имаш твърда ръка. А щом ще бъдете приятели, ще трябва да се обръщаш към него по име, за да привличаш вниманието му, когато се наложи. Така ще знае, когато говориш на него. — Той почеса кобилата още по-силно и тя се намести под ръката му. — Нали така, Бони? Доброто ми момиче, нали така? Разбира се, че си доброто ми момиче. — Ричард погледна Сестрата през рамо. — Джесъп обича да го чешат под брадата. Хайде, опитай, покажи му, че искаш да се сприятелите. — Той й се усмихна, без да му е смешно. — Независимо дали ти харесва или не, Сестро, повече мундщуци няма да има. Така че ще трябва да свикнеш с новия начин.