Сестра Вирна го изгледа хладно. Най-накрая отпусна ръцете си и се приближи до жребеца. Постоя пред него известно време, след което протегна ръка и го погали отстрани по главата, а накрая плъзна ръката си под брадата му и го почеса.
— Така, добро момче — каза тя с равен глас.
— Ти може да си мислиш, че конете са безсловесни твари, Сестро Вирна, защото не разбират думите ти, но те усещат интонацията на гласа ти. Ако искаш да ти вярват, поне се преструвай, че си искрена с тях.
Тя отново протегна ръка и потупа коня по врата.
— Ти си безсловесна твар — каза тя с меден глас. — Доволен ли си? — подвикна тя към Ричард през рамо.
— Щом се отнасяш добре с коня, съм доволен. Трябва да спечелиш доверието му. Конете не са толкова глупави, за колкото ги мислиш. Виж го как е застанал, още не ти вярва. Отсега нататък твое задължение ще е да се грижиш за Джесъп. Той трябва да се почувства зависим от теб, за да ти се довери. Аз ще се грижа за Бони и Джералдин. Ти сама ще го почистваш и чешеш, след като си го яздила вечер и преди да го яздиш сутрин.
— Аз? Дума да не става! Тук аз съм главната. Ти и бездруго добре се оправяш и с трите коня.
— Не е въпросът в това кой е главният. Докато чешеш коня си, ти изграждаш и връзка между двама ви. Така по-бързо ще се сприятелите. Вече ти е ясно, че мундщуци няма да има, така че нямаш избор, ще трябва да се научиш по моя начин. Длъжен съм да те науча, за собствената ти сигурност. — Той търпеливо й показа какво да направи. — Прекарай юздата оттук и я пъхни в тези халки, ето така.
Докато тя се мъчеше да направи, каквото й бе казал, Ричард наряза остатъка от кората на пъпеша на малки парченца.
— Дай му ги. Обърни се към него по име, покажи му, че го харесваш. Няма значение какво му говориш, важното е по тона ти той да разбере, че е важен за теб. Ако това ти помага, представи си, че е някое от малките момченца, които обучаваш.
Тя го погледна през рамо, след това отново се обърна към коня. Започна да му говори, но толкова тихо, че Ричард не можеше да различи думите й. Но успя да долови нежните нотки в гласа й. Когато тя приключи, той й подаде парченце кора.
— Конете обичат кора от пъпеш. Дай му го, кажи му, че той е твоето добро момче. Целта е да промениш усещането му към юздата. Да му покажеш, че този път ще му е приятно, а няма да го боли, както досега.
— Ще му е приятно — повтори тя с глух глас.
— Точно така. Няма нужда да му показваш, че можеш да му причиниш болка и да направиш с него каквото искаш. Това не помага. Просто бъди мила. Въпросът е да го предразположиш с добро чувство и разбиране, дори да не си съвсем искрена. Но в никакъв случай не бива да използваш сила. — Усмивката на Ричард внезапно изчезна, чертите му се изостриха. Приближи се към нея, а тя вдигна очи и го погледна. — Знам, че можеш да го направиш, Сестро Вирна; явно си доста добра в това. Просто се отнасяй към него, както се отнасяш към мен.
Лицето й стана непроницаемо.
— Аз съм се заклела в живота си, че ще те заведа в Двореца на пророците. Но когато те видят, се опасявам, че ще ме обесят, задето съм изпълнила дълга си.
Тя се обърна и подаде парченцето кора на коня, почеса го по врата и го потупа майчински.
— Ето това се казва добър приятел! Добро момче. Харесва ли ти, Джесъп? Браво, момчето ми! — Гласът й беше изпълнен с нежност и топлота.
На коня това явно му хареса. Ричард знаеше, че не е искрена. Не й се доверяваше и се стремеше да го показва непрекъснато. Запита се дали отношението й към него ще се промени сега, след като разбра, че той не й вярва.