Калан му беше казала, че Сестра Вирна е вълшебница. Той нямаше представа на какво е способна, но бе почувствал мрежата, с която го омота в къщата на духовете. Би могла без никакъв проблем да си запали сама огън предишната нощ, вместо да го кара той да го направи. Имаше силното усещане, че би могла да го пречупи моментално със своя Хан, ако реши.
Тя просто се опитваше да го обучи. Както се обучава кон. Или „твар“, както тя би казала. Съмняваше се, че изпитва към него повече уважение, отколкото към конете си. Вместо с мундщук тя го управляваше с Рада’Хан, а това беше много по-лошо. Но когато му дойде времето, той ще свали яката. Дори и Калан да не го иска, дори да го отпрати, той пак ще махне тази проклета яка.
Докато Сестра Вирна се сприятеляваше с Джесъп, Ричард започна да оседлава.
— Колко път има до Двореца на пророците?
— Много. Все на югоизток. Дълъг и труден път.
— Чудесно, значи ще имаме достатъчно време, за да те науча как да управляваш Джесъп без мундщук. Няма да е толкова трудно, колкото си мислиш. Той ще се подчинява на Бони и ще я следва навсякъде. Бони е водачът.
— Не е вярно. Водачът е жребецът.
Ричард метна седлото върху гърба на Бони.
— Кобилата винаги е водач в стадото. Майката учи и защитава жребчетата, нейното влияние се разпростира върху целия живот на коня. Кобилите могат да пропъдят нежеланите жребци. Един жребец може да прогони хищниците далече от малките си, но кобилата ще ги преследва, докато ги убие. Жребецът винаги се подчинява на авторитета на кобилата-водач. Бони е водачът в случая. Джесъп и Джералдин ще я следват навсякъде и ще правят това, което прави тя, така че аз ще яздя нея. Само ме следвай и няма да имаш никакви проблеми.
Тя се метна на седлото.
— Гредата на централната зала. Тя е най-висока от всички. Всеки ще може да я види.
— Какво си мърмориш?
Тя го погледна сериозно.
— Гредата в централната зала. Вероятно именно на нея ще ме обесят.
Ричард също се метна на седлото.
— Изборът е твой, Сестро. Ако не желаеш, можеш да не ме водиш в Двореца.
Тя въздъхна.
— Напротив, ще те заведа. — Погледна го с най-нежния си и състрадателен поглед. Ричард си помисли, че този път погледът й е доста по-убедителен, макар и малко напрегнат. — Ричард, искам само да ти помогна. Искам да ти бъда приятел. Мисля, че точно в момента наистина се нуждаеш от приятел. Наистина.
Ричард се наежи.
— Много мило предложение, Сестро Вирна. Но ще трябва да откажа. Струва ми се, че прекалено бързо вадиш нож от ръкава си и го забиваш в гърба на приятелите си. Никак ли не те тревожи мисълта, Сестро Вирна, че отне живота на Сестра Елизабет — твоя приятелка и духовна сестра? Изглежда не. Отказвам да ти предложа приятелството си, Сестро. И гърба си. Щом толкова искаш да ми бъдеш приятел, ще те посъветвам добре да обмислиш решението си, преди да съм поискал от теб да ми докажеш верността си. Щом настъпи моментът, ще имаш един-единствен шанс да го направиш. Тук няма място за нюанси. Има единствено приятели и врагове. Приятелите не държат приятелите си с яки на врата като затворници. Имам намерение да се освободя от тази яка. И когато реша, че е настъпил моментът, всеки приятел би ми помогнал. Този, който се опита да ме спре, значи не ми е приятел; той ще бъде просто мъртъв враг.
Сестра Вирна поклати глава и пришпори Джесъп.
— Гредата в централната зала. Вече съм напълно сигурна.
Двадесета глава
Сърцето й биеше лудешки. Опита се да успокои дишането си. Пъхна се зад дебелия дънер на един стар бор и се притисна към грапавата му кора. Ако Сестрите разберяха, че ги следи…
Тъмният влажен въздух пълнеше дробовете й на пресекулки. Устните беззвучно шепнеха молитви към Създателя за закрила. С очи, големи колкото златни монети, тя се взираше в тъмнината и преглъщаше с пресъхнало гърло.
Изведнъж близо до нея припълзя тъмна сянка. Видя я, когато надникна зад дървото. Потисна желанието си да изкрещи и да избяга, приготви се за отбрана. Протегна се към сладката вътрешна светлина; прегърна своя Хан.
Сянката се промъкна по-близо с колебливи и търсещи движения. Още една стъпка, само още една и тя щеше да й се нахвърли. Трябваше да се отърве от нея още с първия удар, за да е сигурна, че няма да се вдигне тревога. Трябваше да действа светкавично, щеше да й се наложи да хвърли няколко различни мрежи едновременно. Но ако бъде достатъчно бърза, няма да се чуе нито гък. И тогава ще знае със сигурност кой е. Задържа дъха си.
Тъмната фигура най-сетне направи още една стъпка. Извръщайки се иззад дървото, тя хвърли мрежите. Въздушни въжета, здрави колкото корабни, се увиха около нещото. Устата се отвори, но тя блъсна вътре шепа сгъстен въздух и я задуши, преди да се е чул вик.