Той кимна в тъмнината.
— Да, бях много разочарован, защото Сам обеща да дойде, за да се сбогуваме и за да го видя със свалена яка. Исках да му пожелая всичко хубаво, след като е станал вече истински магьосник. Но той така и не ми се обади. Казаха ми, че си е тръгнал през нощта, защото не му било до сълзливи сбогувания; но Сам ми беше приятел, наистина изключително приятен човек, лечител. Не беше в стила му да си тръгне просто така. Много ме заболя, че не дойде. Наистина исках да му пожелая всичко хубаво.
— Те са го убили.
— Какво? — Той се сви още по-надолу. — О, скъпи Създателю, не! — Очите му се наляха със сълзи. — Сигурна ли си? Как разбра?
Тя сложи ръка върху рамото му, за да го успокои.
— На другата сутрин, след като той си замина по толкова мистериозен начин, имах чувството, че се е случило нещо ужасно. Отидох да видя дали куилионът отново свети, но вратата на стаята беше преградена с въздушен щит.
— Това не доказва нищо. Сестрите често затварят стаите и кабинетите си по този начин. Ти също го правиш, когато не искаш да те безпокоят, особено когато сме заедно.
— Знам. Но исках да видя куилиона, така че изчаках зад ъгъла, докато Сестрата се върна в кабинета си. Исках да я издебна и да погледна, докато влиза. Успях, видях в тъмния й кабинет статуйката, сложена на рафта между книгите. Беше портокалова на цвят. Съжалявам, Джедидайа.
В гласа му прозвуча гняв.
— Коя беше? Коя Сестра?
— Няма да ти кажа, Джедидайа. Не и преди да го докажа пред Прелата. Много е опасно.
Той се умисли за миг.
— Ако този кристал наистина е куилион и доказва, че тя е Сестра на мрака, тогава защо не го крие по-добре?
— Може би защото мисли, че тук никой не знае какво е куилион. Може би защото тя не се страхува и не смята, че трябва да бъде по-предпазлива, отколкото е.
— Тогава да вървим, да разрушим въздушния щит, да вземем проклетата фигурка и да я занесем на Прелата. Знам, че мога да премахна въздушния щит. Знам, че мога.
— Щях и сама да го направя. Тази нощ се върнах и вратата не беше преградена. Исках да взема статуйката, но нея я нямаше. Тогава видях Сестрата да напуска Двореца заедно с още няколко други. Проследих ги дотук. Ако не мога да открадна куилиона, докато свети, не мога да докажа, че са Сестри на мрака. Трябва да ги спра, преди да са отнели нечий друг живот. Джедидайа, те убиват хора. Но още по-страшното е причината, поради която го правят.
Той се изправи
— Идвам с теб.
Маргарет стисна зъби.
— Не! Ти ще се върнеш обратно в Двореца.
— Маргарет, обичам те и ако ме изпратиш обратно да се тревожа за теб през цялото време, няма да ти го простя. Ще отида при Прелата сам и ще ги обвиня, за да ти помогна. Помисли само, че мога да бъда осъден на смърт заради подобно нещо. Знам, че може би това ще предизвика подозрения и дори тревоги. Но няма друг начин. Само така ще мога да те предпазя. Или идвам с теб, или отивам при Прелата. Казах ти вече. И наистина ще го направя.
Маргарет знаеше, че той говори истината. Джедидайа винаги изпълняваше обещанията си. Както подобава на един могъщ магьосник. Тя падна на колене и обви ръцете си около врата му.
— Аз също те обичам, Джедидайа.
Маргарет го целуна и двамата се изправиха. Ръцете му започнаха да разкопчават копчетата на гърба й. Смъкна дрехата й. Тя простена при допира. Горещите му устни целуваха врата, после ушите й. Изпращаха по кожата й огнени светлинки от магия. Коленете й сами се разделиха, за да му позволят да проникне в нея. Дишаше все по-тежко.
— Ела с мен — прошепна той в ухото й. — Нека се върнем, ще сложиш преграда на вратата си и ще направя за теб още много приятни неща. Ще можеш да викаш колкото си искаш и никой няма да те чуе.
Маргарет го отблъсна от себе си и извади ръцете му изпод полата си. Той се опитваше да разбие съпротивата й. Усети, че ще трябва да положи големи усилия, за да го спре. Той използваше магията си, за да я съблазни и отведе далеч от опасностите. Искаше да я спаси. Маргарет знаеше, че ако му позволи още един миг да й въздейства с магията си, много скоро щяха да се озоват зад въздушния щит в нейната стая.
— Джедидайа — прошепна тя дрезгаво — Моля те, не ме карай да използвам яката, за да те спра. Това е много важно. Става въпрос за живота на много хора.
Той отново протегна ръце към нея, но тя изпрати ивица сила през дланите си към неговите китки, за да го накара да спре. Отблъсна го категорично.
— Знам, Маргарет. И твоят живот също е в опасност. Не искам нищо никога да ти причинява болка. Обичам те повече от всичко на света.