— Джедидайа, това е много по-важно от моя живот. Отнася се за живота на всички. Струва ми се, че тук е намесен Безименният.
Той се вкамени.
— Ти сигурно се шегуваш!
— Защо мислиш, че Сестрите имат нужда от сила? Защо мислиш, че им е необходима? Защо убиват заради нея? Каква е целта им? На кого, мислиш, служат Сестрите на мрака?
— Скъпи Създателю — тихичко прошепна той. — Не й позволявай да е права! — Той я хвана за раменете.
— Маргарет, кой още знае за тези неща? Кой ти ги каза?
— Само ти, Джедидайа. Аз знам за четири или може би пет Сестри на мрака. Но има и други, които не знам. Не знам и на кого мога да се доверя. Тази вечер проследих единадесет, но може и да са повече.
— Ами Прелатът? Може би не трябва да ходиш при нея. Тя може да е една от тях.
Маргарет събра ръцете си с въздишка.
— Може би си прав, но това е единствената ни възможност. Никой друг не би могъл да ми помогне. Трябва да отида при нея.
Тя докосна лицето му с пръсти.
— Джедидайа, моля те, върни се, ако нещо се случи с мен, ти ще можеш да направиш нещо след това. Трябва да остане някой, който знае.
— Не, няма да те оставя. Ако ме накараш да се върна, ще отида при Прелата. Аз те обичам. По-добре да умра, отколкото да живея без теб.
— Но трябва да мислим и за другите. Има и други, чийто живот е заложен.
— Не мога да мисля за никой друг. Моля те, Маргарет, не ме карай да те оставя в такава опасност.
— Понякога ме вбесяваш, любов моя. — Тя се измъкна от ръцете му. — Джедидайа, ако ни хванат…
— Щом ще сме заедно, тогава поемам този риск.
Сестрата вплете пръстите си в неговите.
— Тогава бъди мой съпруг. Както сме си говорили. Ако умра тази нощ, искам да умра като твоя съпруга.
Той пъхна ръката си зад главата й и я придърпа към себе си. Отметна назад косата от ухото й и зашепна нежно:
— Това ще ме направи най-щастливия мъж на света. Толкова много те обичам, Маргарет. Но как бихме могли да се оженим тук, сега?
— Можем да произнесем думите. Любовта ни е най-важното и думите, които идват от сърцата, ще ни свържат много по-здраво от всичко друго.
Джедидайа я притисна още по-силно.
— Това е най-щастливият миг в живота ми.
Той я пусна, отблъсна я леко от себе си и стисна ръцете й. Очите им се търсеха трескаво в тъмнината.
— Аз, Джедидайа, се вричам да бъда твой съпруг в живота и в смъртта. Давам ти своята вечна любов и своята вечна вярност. Нека сме свързани в очите и сърцето на Създателя.
Тя прошепна същите думи и от очите й потекоха сълзи. Никога не бе изпитвала толкова силен страх и в същото време такова огромно щастие. През целия си живот. Изпитваше болезнена необходимост да бъде с него. Когато произнесоха думите, се целунаха. Това беше най-нежната любовна целувка, която тя някога бе получавала. Сълзите продължаваха да се стичат по лицето й и се събираха около устните. Ръцете й обгърнаха широките му рамене и тя се притисна към него. В прегръдката му Маргарет се чувстваше сигурна и обичана. След това се разделиха.
— Обичам те, съпруже мой!
— Обичам те, съпруго моя, сега и завинаги.
Тя се усмихна. Дори и без да го вижда в мрака, знаеше, че и той се усмихва.
— Хайде! Да се опитаме да намерим някакво доказателство. Да видим дали ще успеем да спрем Сестрите на мрака. Нека Създателят се гордее със Сестрите на светлината и с теб, бъдещия магьосник.
Джедидайа стисна ръката й.
— Обещай ми, че няма да правиш никакви глупости. Обещай ми, че няма да правиш нищо, което би могло да причини смъртта ти. Искам да прекарам времето си с теб в леглото, а не из горите.
— Трябва да видя какво правят там. Искам да намеря начин, за да докажа всичко това на Прелата. Но те са по-силни от мен, да не говорим, че са повече от единадесет. Отгоре на всичко, ако наистина са Сестри на мрака, значи владеят и Субстрактивната магия. Срещу това няма да можем да се защитим. Нямам представа как ще успеем да измъкнем куилиона от ръцете им. Може би ще открием нещо друго като доказателство. Ако отворим широко очите си и се оставим Създателят да ни води, може би той ще ни разкрие какво да правим. Но никой освен нас не бива да знае за това. Не искам да ни хванат.
Джедидайа кимна.
— Съгласен съм. И аз мисля така.
— Джедидайа, аз съм Сестра на светлината. Това означава, че имам задължения. Задължения към Създателя и към всички негови творения. Дори сега, когато сме съпруг и съпруга, все още е мое задължение да те ръководя. В това ние не сме равни. Аз съм длъжна да изпълнявам задълженията си и ще ти позволя да тръгнеш с мен само ако обещаеш да се придържаш към правилата. Ти все още не си истински магьосник. Все още си длъжен да ми се подчиняваш. Аз съм по-добра с моя Хан, отколкото ти с твоя.