— Съжалявам, имаш право. Прости ми. Ще направя каквото трябва, обещавам.
Гневът й охладня.
— Мен също ме е страх. Докосни своя Хан, стисни го, но не твърде здраво. Дръж го така, че да можеш да го освободиш във всеки един момент, така, както съм те учила. Ако нещо се случи, не се колебай! Не се страхувай от онова, което би могъл да им причиниш. Когато се нуждаеш от силата на своя Хан, можеш да използваш всичко, което знаеш. Запазиш ли разума си, ще бъдеш достатъчно силен, за да се защитиш сам. Можеш да го направиш, Джедидайа. Вярвай в това, което ти казвам, в уроците на Сестрите. Имай вяра в Създателя и в това, което той ти е дал. Ние всички го правим. Може би тази нощ той ще ни призове.
Джедидайа кимна, а тя му обърна гръб и тръгна отново по светещите стъпки, които ги водеха към гъста гора. Вървяха между дърветата към дъното на долината и зловещото пеене. Колкото повече приближаваха, толкова по-зловещи ставаха гласовете. Бяха гласовете на Сестрите. Не успяха да разпознаят на кои точно.
— Създателю наш — молеше се Маргарет, — дай ми сила да направя каквото трябва, за да ти помогна. Дай сила и на Джедидайа, помогни ни да ти служим, за да помогнем на другите.
Между листата просветнаха трептящи светлинки. Двамата се промъкнаха още по-близо. Бяха заобиколени от огромни дървета. Те се плъзваха от дърво на дърво, без да се водят повече по стъпките пред себе си. През пролуките между храсталаците се виждаха някакви неща. Бавно и на пръсти те се приближиха до една полянка, заобиколена от огромни смърчове. Стъпките им потъваха в мекия килим от иглички. Застанали рамо до рамо, те се плъзнаха зад един храсталак в края на поляната. Повече от това не биха могли да се приближат. Отвъд храста се простираше откритата равна поляна.
Поне стотина свещи бяха запалени в кръг, образувайки ограда, граница, зад която оставаше тъмната гора. Върху осветената повърхност, направо върху земята, бе нарисуван кръг. Като че ли бе изрисуван с бял пясък, чиито песъчинки искряха. Приличаше на магьоснически пясък, чиито описания тя беше чела, макар никога да не беше виждала. Гледката беше съвсем ясна на светлината на свещите и облещената в небето луна. Със същия бял пясък бяха изрисувани и някакви символи. Намираха се вътре в кръга, но на интервали отделни техни елементи докосваха външната граница. Маргарет никога преди не беше виждала тези символи, но познаваше някои техни елементи от старите книги. Те се свързваха с отвъдния свят.
Някъде по средата между външния кръг и свещите седяха в кръг единадесет Сестри. Маргарет напрегна очи, опитвайки се да види по-добре в слабата, примигваща светлина. Сякаш всяка от Сестрите имаше качулка на главата си с дупки за очите. Те пееха в хор. Телата им хвърляха сенки, които се събираха в центъра на кръга.
В центъра лежеше жена. Беше съвсем гола, с изключение на качулката върху главата й. Лежеше по гръб, с ръце, кръстосани върху гърдите и крака, плътно притиснати един до друг.
Дванадесет. С тази в средата бяха дванадесет. Маргарет отново се взря във фигурите. Дори и със свещите беше твърде тъмно, а и те ги осветяваха в гръб.
Очите фиксираха една фигура на отсрещната страна на кръга. Дъхът й спря в гърлото. Силуетът беше по-едър от останалите. Беше прегърбен, с наведена надолу глава без качулка. Седеше там, където се събираха линиите на символите.
Не беше Сестра. Маргарет внезапно разпозна бледата оранжева светлина. В скута му се виждаше статуйката с куилиона.
Двамата с Джедидайа стояха притиснати един в друг, не смееха да помръднат и не сваляха очи от пеещите Сестри. След малко една, седяща близо до сгърбената фигура, се изправи. Пеенето спря. Сестрата бързо произнесе няколко думи на език, непознат за Маргарет. Ръката на Сестрата се вдигна във въздуха и разпръсна искрящ прах. Искрите се запалиха върху голата жена, пламъците заляха Сестрите с краткотрайна, ослепителна светлина. Те отговориха със странни ритмични думи. Двамата с Джедидайа си размениха погледи, изпълнени със страх и смущение.
Правата Сестра вдигна двете си ръце и отново произнесе някакви странни думи. Застана до главата на голата жена и отново вдигна ръце.
Искрящият прах отново се запали. Този път светлината на куилиона се усили.
Главата на прегърбената фигура бавно се изправи. Маргарет едва не извика, когато видя лице на звяр. Устата, осеяна с остри зъби, изръмжа. Сестрата извади изящно изработен сребърен скиптър от пелерината си и го размаха рязко, като продължаваше да пее, посипвайки голата жена на земята с вода.