— Разбирам — промърмори тя.
— Но точно сега има доста по-съществени неща, за които да се тревожим. Мрачният Рал използва кутиите на Орден. Той отвори едната, погрешната. Погрешна поне за него. Но може би погрешна и за нас. В Кулата има книги, в които пише за това. Те предсказват, че ако някой отвори кутиите и магията на Орден бъде употребена срещу него, той ще умре. Но онзи, който е насочил магията в дадената посока, също би могъл да допусне грешка и той също ще умре. По-лошото обаче е, че той може да разкъса воала към отвъдния свят. Ейди, аз не знам толкова много за отвъдния свят, колкото ти. Ти си го изучавала през по-голямата част от живота си. Имам нужда от теб. Трябва да дойдеш с мен в Ейдиндрил и заедно да отворим старите писания, да видим какво може да се направи. Аз съм изчел доста от тях, но голяма част от съдържанието им не разбирам. Може би ти ще успееш. Да разбереш дори само едно нещо повече от мен, това може да се окаже много съществено.
Ейди го погледна със сърдито лице.
— Аз бъда една стара жена. Една стара жена, приела Пазителя в сърцето си.
Зед не я изпускаше от очи, но не успя да срещне погледа й. Блъсна назад стола си и стана.
— Стара жена ли? Не. По-скоро глупава!
Тя не каза нищо. Очите й продължаваха да се взират в масата.
Зед прекоси стаята и заразглежда костите, подредени по стените. Кръстоса ръце зад гърба си, докато се взираше в странните талисмани на смъртта.
— Може би аз също съм само един стар човек? Хм! Глупав старец. Може би трябва да намеря някой младеж да свърши тая работа? — Той я погледна през рамото си. Ейди го наблюдаваше. — Но ако младият е по-добър от нас, тогава нека той да намери още по-млад? Всъщност защо не и пеленаче? Може би така ще е най-добре? Може би в селото има някое десетгодишно дете, което ще може да направи нещо, за да спре смъртта, която заплашва да погълне живите? — Зед вдигна ръце във въздуха. — Като те слушам, познанието е нищо пред младостта.
— Не, ти не си глупав старец. Знам какво мислиш.
Зед се доближи до масата и сви рамене.
— Ако ти само си седиш тук, в тази къща, вместо да ни помогнеш с онова, което знаеш, тогава с пълна сила мога да те смятам за онова, от което най-много се страхуваш — за агент на Пазителя. — Той сложи ръцете си върху масата и се наведе напред към нея. — Щом не се бориш срещу него, значи му помагаш. Тогава неговият план се развива успешно. Той не те кара да се обърнеш към него, а те принуждава да се страхуваш от борбата срещу него.
Ейди не сваляше очи от Зед.
— Какво искаш да кажеш?
— Той вече е получил онова, което иска, Ейди. Накарал те е да се страхуваш от самата себе си. Пазителят разполага с цялата вечност, затова никога не бърза. Той няма нужда от това да работиш за него. За да спечели някой с дарба, се изискват много усилия. Не си е струвало да си създава проблеми заради теб. Единственото, което е искал от теб, е било да не работиш срещу него. Направил е всичко необходимо. Не би прахосвал усилията си напразно. В някои отношения той е толкова сляп за нашия свят, колкото сме ние за неговия. Засега има доста силно влияние тук и много внимателно обмисля всяко следващо действие. Той никога не пилее силата си лекомислено в нашия свят.
Малко по малко тя започна да осъзнава думите му. Лицето й се проясни, тревогата изчезна от погледа й.
— Може би не си чак толкова глупав старец.
Зед се усмихна, дръпна стола си назад и седна.
— Винаги така съм си мислил.
С ръце в скута си, Ейди не откъсваше поглед от масата, като че ли тя можеше да й подскаже решението. Къщата тънеше в тишина, чуваше се само бумтенето на огъня в огнището.
— През всичките тези години истината е била скрита под носа ми. — Тя вдигна към него очите си, изпълнени с недоумение. — Как си могъл да помъдрееш толкова?
Зед сви рамене.
— Това е едно от предимствата на прекомерно дългия живот. Ти виждаш в себе си само старицата. Аз виждам една забележителна дама, която е живяла дълго на този свят и е събирала мъдростта си от онова, което е минало през очите й. — Той измъкна от косата й жълтата роза и й я подаде. — Твоето очарование не е маска, положена върху разядена същност. То разцъфва от вътрешната ти красота.