Зед го взе в ръка и се опита да определи тежестта му. Беше доста по-тежко, отколкото изглеждаше.
— Какво е това?
— Даде ми го една жена, чародейка, при която учех. Тя бъде на смъртно легло. Попита ме дали знам какво е скрин. Разказах й каквото знаех. Тя въздъхна с облекчение и после ми каза нещо, от което настръхнах до мозъка на костите си. Каза, че ме била чакала, според както й били предсказали пророчествата. Сложи това в ръката ми и ми обясни, че бъде изработено от кост на скрин. — Ейди посочи с ръка най-напред към стената, после към купчината кости в ъгъла на стаята.
— От тези кости тук може да се събере цял скрин. Веднъж ми се наложи да се боря с един в просеката. Костите му бъдат при мен. Черепът му бъде на рафта. Той бъде онзи, който падна на пода. — Ейди опря пръст върху костената фигурка в ръката на Зед и се наведе към него. Каза с тих и дрезгав глас: — Това, каза ми старицата, трябва да бъде пазено от някой, който разбира. Допълни, че бъде направено с древна магия от старите магьосници, че вероятно ръцете им са били направлявани от самия Създател. Направена е заради пророчествата. Жената ми каза, че това може би е най-важният магически предмет, който някога ще държа в ръцете си. Че в него има повече сила, отколкото тя или аз изобщо можем да си представим. Било направено от кост на скрин и от сила на скрин, че ще бъде изключително важна вещ, ако някой ден воалът бъде застрашен. Попитах я как трябва да се използва, как действа магията му, как е попаднал у нея. Каза, че бъде много изтощена от вълнението, че съм отишла при нея, и има нужда от почивка. Помоли ме да се върна при нея на сутринта, за да ми разкаже каквото знае. Когато отидох на следващата сутрин, тя беше умряла. — Ейди го погледна многозначително. — Смъртта я споходи малко по-рано от необходимото.
Зед си помисли същото.
— И нямаш никаква представа какво е това и как се използва, така ли?
— Никаква.
Зед вдигна фигурката във въздуха с помощта на магия и се загледа в плавните й движения. Очите на звяра го следваха навсякъде, независимо накъде завърташе предмета.
— Опитвала ли си да прилагаш някаква магия върху това?
— Не. Бъде ме страх.
Зед постави ръцете си от двете страни на костената фигурка и внимателно я притисна с различни видове сила, с различни типове магия, като ги остави да се плъзгат по повърхността на облата кост, опипвайки я, търсейки някакъв процеп, пролука, дупка.
Имаше нещо странно в него. Магията му се връщаше обратно, сякаш минаваше през празно пространство, сякаш нещото изобщо не беше там. Може би беше някакво защитно поле, с каквото не се бе сблъсквал преди. Увеличи силата. Тя се плъзна по повърхността на предмета като нова обувка върху лед.
Ейди стисна ръце.
— Не мисля, че трябва…
Пламъкът на свещта изведнъж угасна. Появи се тънка струйка лепкав дим. В стаята останаха да проблясват единствено трепкащите пламъци в огнището. Зед погледна намръщен угасналата лампа.
Внезапен гръм накара и двамата да се огледат стреснато. Черепът се изтърколи по пода, приближавайки се до тях. На средата на пътя се закова на място и застана изправен. Двете празни очни орбити се втренчиха в тях. Дългите остри зъби опряха в дървения под.
Костената фигурка подскочи два пъти по масата, а Зед и Ейди се изправиха на крака.
— Какви ги вършиш, старче?
Зед погледна черепа.
— Нищо не съм направил.
От полиците започнаха да падат още кости. Тези, които бяха закачени по стените, се удряха с дрънчене в пода, някои дори подскачаха по няколко пъти.
Зед и Ейди се обърнаха едновременно. Купчината кости зад тях се раздели на части. Някои от костите, сякаш оживели, започнаха да се плъзгат и премятат по пода. Едно ребро профуча напред, удари се в крака на един от столовете и отпраши нанякъде.
Зед се обърна към Ейди, но тя вече бързаше към рафта над шкафа зад масата, онзи, който беше покрит с покривката в синьо и жълто.
— Ейди, какво правиш? Какво става?
Костите се събираха около черепа. Тя дръпна рязко покривката.
— Бягай! Преди да е станало твърде късно!
— Но какво става?!
Тя заровичка из рафта, при което бурканите и кутийките, подредени отгоре му, зазвъняха. Тя продължаваше слепешката да опипва наоколо. Някои от кутиите изтрополиха по пода. Един буркан се разби на парчета върху шкафа и навсякъде се разхвърчаха стъкълца. Потече нещо гъсто и лепкаво, примесено с парченца стъкло.
— Прави, каквото ти казах. Бягай! Веднага!
Зед се втурна, под стъпките му хрущяха парчета стъкло. Хвърли един поглед през рамо към черепа, който продължаваше да го гледа с празните си очи, но този път от нивото на човешки ръст. Под него се събираха и подреждаха различни по вид и големина кости. Ребрата се подредиха едно под друго от двете страни на гръбначния стълб, оформиха се крайници. Черепът се вдигна още по-нагоре и под него се намести челюстната кост.