Но Сирила не го направи. Да напусне по средата на зимата, преди Централният съвет на Средната земя да е изслушал исканията й и да е взел нужните мерки! Тя възнамеряваше да застави Съвета да изпълни дълга си и да спре незабавно престъпленията срещу нейната страна и народ. Градовете бяха разграбени, фермите подпалени, хората избити. Войските на Келтон се готвеха да нападнат всеки момент. Беше въпрос на дни, ако вече не бе станало. И за какво? Това си беше чист пладнешки обир. И то на съюзник? Нечувано нарушение на законите! Дълг на Съвета беше да защитава всички, без значение кой е нападателят. Неговата най-важна задача се състоеше в това да пази хората от чужди набези. Трябваше да се погрижи всички да се вдигнат в помощ на Галеа, да спрат агресията. Галеа не беше слаба страна, но войната с Д’Хара бе изчерпала силите й и тя все още не бе готова за следваща изнурителна война. Келтон си бе спестила усилието да се вдигне срещу Д’Хара и сега разполагаше със свежи сили. Галеа бе платила цената на съпротивата вместо Келтон.
Тя отново си спомни за лейди Бивинвиър, която дойде при нея предната нощ и й каза, че трябва да напусне незабавно страната. Съветът нямало да помогне на Галеа и ако Сирила останела, животът й щял да бъде изложен на голяма опасност. Това бе всичко, което й каза. Кралицата й благодари за загрижеността, но отговори, че няма да избяга от задълженията си към своя народ и ще настоява за помощ пред Съвета. Лейди Бивинвиър, потънала в сълзи, падна на колене, молейки я да се вслуша в думите й. Накрая призна, че е получила видение. Сирила се опита да я накара да й разкаже с подробности видението си, но жената се оправда, че било накъсано, че не си го спомняла в детайли. Но запомнила най-важното — че Кралицата трябва да напусне страната незабавно, иначе ще се случи нещо ужасно.
Макар Сирила да вярваше в силата на магията, много-много не се доверяваше на пророчества и видения. Според нея повечето предсказатели и гадатели бяха шарлатани, които се опитват с красноречие да напълнят кесията си. Тя гледаше да си няма работа с такива хора. Жената бе успяла да я трогне с привидната си искреност, макар Сирила да си даваше сметка, че поведението й би могло да бъде просто добре тренирана поза, целеща да изтръгне пари от нея. Струваше й се странно благосъстоятелна на вид жена като лейди Бивинвиър да се опитва да изкарва пари по такъв начин, но времената бяха трудни и Кралицата знаеше, че ничие богатство не е застраховано от загуба. В крайна сметка нали който иска да открадне злато и стока, ще отиде най-напред при заможния, а не при бедняка. Сирила познаваше доста хора, които се бяха трудили неуморно през целия си живот, а сега, по време на войната с Д’Хара, бяха загубили всичко. Може би и късата коса на лейди Бивинвиър бе резултат именно от такава загуба.
Тя благодари на жената, но й каза, че я чакат важни задачи, които не би могла да отложи. След това пъхна една жълтица в ръката й. В същия миг лейди Бивинвиър запрати монетата надалеч и избухна в плач. Това разтресе Сирила. Никой шарлатанин не би отказал злато. Освен ако, разбира се, не търси нещо друго. Тази жена или говореше истината, или работеше за Келтон и се опитваше да попречи на Сирила да извести Съвета за подготвяното нападение. Каквито и да бяха мотивите й, това нямаше да промени решението на Сирила. Още повече, че тя имаше влияние в Съвета. Галеа беше сред уважаваните страни в Средната земя, тъй като се бе борила храбро срещу войските на Д’Хара. След като Ейдиндрил падна, съветниците, които отказаха да положат клетва за обединението на техните страни с Д’Хара, бяха осъдени на смърт, а на техните места бяха сложени марионетки. Онези, които се съгласиха да сътрудничат на Д’Хара, запазиха местата си. Верният посланик на Галеа в Съвета беше екзекутиран. Как стана така, че войната свърши, това Сирила не можеше да си обясни; на войниците на Д’Хара бе съобщено, че Мрачният Рал е мъртъв и че всички военни действия са приключени. На трона се бил възкачил нов Господар Рал. Някои войскови части бяха отзовани, на други беше заповядано да помагат на хората от току-що завладените земи. Сирила подозираше, че Мрачният Рал е бил убит.