Каквото и да се бе случило, нещата се развиваха добре за нея. Съветът отново се управляваше от жители на Средната земя. Онези, които се бяха съгласили да сътрудничат на Д’Хара, както и назначените отвън марионетки, бяха арестувани. Говореше се, че всичко ще си дойде на местата, че ще се възстанови редът отпреди нахлуването. Кралица Сирила таеше надежда, че Съветът няма да откаже помощ на Галеа.
Още повече, че тя имаше съюзник в Съвета — най-могъщият от всички възможни: Майката Изповедник. Макар Калан да беше нейна полусестра, не това бе причината за добрите им отношения. Сирила винаги се бе обявявала за суверенитет на отделните страни в Средната земя, без да пренебрегва необходимостта от мир помежду им. Майката Изповедник уважаваше тази твърда нейна позиция и това я караше да се отнася със Сирила като със съюзник и приятел. Калан никога не бе показвала някакво специално отношение или пристрастие към Сирила. Така и трябваше да бъде: проявата на подобни чувства би отслабила авторитета на Майката Изповедник, което от своя страна би могло да доведе до разклащане на отношенията в Съвета, а оттам би се превърнало и в заплаха за общия мир. Сирила уважаваше Калан, защото тя бе успяла да постави идеята за обединението на Средната земя над всякакви политически игри. Тези игри така или иначе винаги се оказваха бездънно блато: ако човек ги играе честно, в крайна сметка успява да изплува на повърхността, разчита ли на нечия подкрепа, потъва заедно с онзи, на чийто гръб се е опрял.
Сирила винаги се бе гордяла тайно със своята полусестра. Калан беше дванадесет години по-млада от нея, умна, силна и, независимо от младостта си, притежаваше качества на добър водач. Макар да имаха кръвна връзка помежду си, двете никога не бяха говорили за това. Калан беше Изповедник, в нея имаше магия. Тя не бе просто сестра, в чиито жили тече кръвта на общия им баща. Тя беше Изповедник. Нещо повече: тя беше Майката Изповедник на Средната земя. А това означаваше, че кръвта на Изповедник в жилите й е по-силна от всичко останало. И въпреки това, тъй като нямаше свое семейство освен брат си Харолд, Сирила неведнъж си бе мечтала да вземе в прегръдките си малката Калан, своята невръстна сестричка, да й разкаже за нещата, които ги свързват. Но това беше невъзможно. Сирила беше Кралица на Галеа, Калан — Майка Изповедник; две жени, съвсем чужди една на друга, свързани единствено от бащината кръв и взаимното уважение. Сърцето трябваше да отстъпи пред дълга. Семейството на Сирила бе Галеа; на Калан — Изповедниците.
Макар мнозина да мразеха майката на Калан за това, че е избрала за свой другар бащата на Сирила, Кралицата не споделяше чувствата им. Майка й, Кралица Бернадин, беше говорила неведнъж на нея и брат й Харолд за необходимостта от Изповедници, колко е важно в жилите на Изповедниците да тече силна кръв, която да подхранва магията им. Беше им обяснила, че това се прави в името на една велика кауза — общия мир в Средната земя. Майка й никога не бе говорила с горчивина за това, че е загубила съпруга си, че той е бил избран за другар на Изповедник. Вместо това се бе постарала да внуши на Сирила и Харолд, че за тях е голяма чест да имат обща кръв с един Изповедник. Независимо от общественото мнение. Да, Сирила се гордееше с Калан. И в същото време беше предпазлива. Изповедниците си оставаха загадка за нея. Обучението им започваше от самото им рождение. Обучаваха ги други Изповедници, а също и магьосници. Тяхната магия, тяхната сила бе нещо, с което те се раждаха и в известен смисъл му оставаха робини до края на дните си. По някакъв начин и при нея беше така; тя бе Кралица, без да го е желала. Макар да не притежаваше магия, разбираше бремето на онова, с което се ражда човек. От появяването им на бял свят до завършването на обучението им Изповедниците живееха изолирани от околния свят, като същински послушници. Говореше се, че трябва да спазват сурова дисциплина. Макар Сирила да знаеше, че те също имат чувства като всеки друг, тях ги обучаваха да таят всичко в себе си, да не го показват пред никого. Животът им бе посветен на дълга и магията им. Не разполагаха със свобода дори в избора си на другар — той се диктуваше пак от дълга, а не от чувствата им. Сирила винаги бе искала да може да дари сестра си поне с искрица любов. Вероятно тайничко копнееше за взаимност, проявена от страна на Калан. Но това беше невъзможно. Може би Калан я обичаше, макар и от разстояние, също както и Сирила обичаше сестра си. Може би Калан се гордееше с нея по някакъв свой си начин. Сирила винаги се бе надявала да е така.