Онова, което й причиняваше силна болка, беше, че макар и двете да служеха на Средната земя, хората я обичаха като Кралица, задето изпълнява дълга към народа си, но от Калан, която също бе вярна на своя, се страхуваха. Нещо повече — мразеха я. Толкова й се искаше Калан да вкуси от това чувство, да разбере какво значи да бъдеш обичан от народа си; беше толкова приятно и силно, че донякъде изкупваше всичко друго. Но един Изповедник никога не би могъл да изпита подобно нещо. Може би, мислеше си тя, точно поради тази причина ги учеха да потискат чувствата и нуждите си.
Калан също се беше опитала да я предупреди за опасността, идваща от Келтон. Беше по времето на летния фестивал преди няколко години, първото лято след смъртта на майката на Сирила. Първото лято след възкачването й на трона. Същото, в което Калан бе провъзгласена за Майка Изповедник. Фактът, че това стана, когато тя бе толкова млада, говореше както за силата, така и за характера й. А може би беше отговор на някаква необходимост. Тъй като изборът на Майка Изповедник се правеше тайно, Сирила не беше много наясно как се осъществява приемствеността при Изповедниците. Знаеше обаче, че изборът за този пост е далеч от всякаква враждебност или съперничество, че определящият фактор е единствено силата на Изповедниците и често именно това натежава над възрастта и обучението. За хората от Средната земя възрастта нямаше значение. Те се страхуваха от Изповедниците по принцип, независимо от това на колко са години. А от Майката Изповедник изпитваха направо ужас. Всички знаеха, че тя е най-могъщата сред всички Изповедници. За разлика от повечето хора обаче, Сирила знаеше, че сама по себе си тази сила не е нещо, от което човек би трябвало да се страхува; че Калан винаги се е държала честно; че онова, което винаги я е ръководило в действията й, е общият мир.
През онзи ден из улиците на Ебинисия, престолния град на Галеа, цареше празнична атмосфера. Дори последният коняр бе добре дошъл на която и да е трапеза, в която и да е игра, сред акробатите, музикантите, жонгльорите. Кралица Сирила ръководеше състезанията и раздаваше награди на победителите. Тя никога не беше виждала толкова много усмихнати лица и толкова щастливи хора. Самата тя за пръв път в живота си беше толкова доволна, опиянена от щастието на своя народ и поласкана от любовта на хората към нея. Вечерта в двореца беше кралският бал. Голямата зала бе препълнена със стотици гости. Гледката беше невероятно красива — всички тези хора, облечени в най-скъпите си празнични дрехи. Върху дългите маси грижливо бяха подредени отбрани храни и напитки. Нищо не липсваше. Това бе най-важният ден от годината. Имаше защо да бъде доволна. Беше време на мир и успехи за Галеа, на възход и надежда за нов живот и изобилие.
Изведнъж музиката спря. Хората в залата утихнаха, настъпи мъртвешка тишина. През високата врата тържествено влезе Майката Изповедник, следвана по петите от своя магьосник, чиято сребриста роба се вееше зад гърба му. Белите одежди на Калан осветиха цялата зала, сякаш бе изгряла луна сред множество звезди. Модните пъстри дрехи на всички наоколо й се сториха направо жалки. Всеки свеждаше глава с приближаването на Майката Изповедник. Сирила и съветниците й чакаха на своята маса, вдигнали в ръце кристални чаши, в които искреше ароматно вино. Калан прекоси утихналата зала, съпроводена от погледите на всички гости, и застана пред Кралицата, свеждайки леко глава. Лицето й беше като от мрамор. Не дочака церемониалния отговор на поздрава си и каза:
— Кралице Сирила, има ли сред твоите съветници мъж на име Дрефан Трос?
Сирила посочи един от съветниците си.
— Ето го.
Безизразните очи на Калан се спряха върху Дрефан.
— Ще говоря с вас насаме.
— Дрефан Трос е мой доверен съветник — прекъсна я Сирила. Всъщност той беше повече от това. Беше човек, към когото тя бе доста привързана, дори можеше да се каже, че май започваше да се влюбва в него. — Можеш да говориш с него в мое присъствие. — Тя нямаше представа за какво става въпрос, но предпочиташе да е наблизо. Знаеше, че един Изповедник никога не би прекъснал банкет току-така. Значи явно имаше някакъв проблем. — Нито му е времето, нито му е мястото за сериозни разговори, Майко Изповедник, но ако това наистина не може да почака, тогава по-добре да приключим тук, пред очите на всички.
Сирила се надяваше по този начин да накара Калан да отложи разговора за по-подходящ момент. Без да променя изражението на каменното си лице, Майката Изповедник за миг се замисли. Магьосникът зад гърба й бе всичко друго, но не и спокоен. Всъщност изглеждаше направо разтревожен. Понечи да прошепне нещо в ухото на Калан, но тя му направи знак с ръка да замълчи още преди да е проговорил.