— Както желаеш! Съжалявам, Кралице Сирила, но работата наистина е неотложна. — Тя се обърна към Дрефан. — Току-що приех изповедта на един убиец. Призна ми, че е съучастник на човек, който подготвя атентат тук, в двореца. Целта била убийство. Посочи теб като негов инициатор. Желаната жертва — Кралица Сирила.
Хората, които бяха достатъчно близо, за да чуят казаното от Калан, зашушукаха смутено. Лицето на Дрефан стана моравочервено. Скоро шепотът замря в тревожна тишина. Сирила почти не разбра какво последва. Всичко свърши за секунда. Както си стоеше на мястото с ръка, пъхната в дълбокия джоб на златистата тъмносиня дреха, в следващия миг Дрефан застана срещу Майката Изповедник с насочен към нея нож. Без да трепне, тя просто протегна ръка и го хвана за китката. В същия момент във въздуха се усети страхотен удар — гръмотевица без гръм. Една кана се пръсна на масата и по пода плисна червено вино. Сирила потръпна от внезапната болка, преминала през цялото й тяло. Ножът изтрака на пода. Очите на Дрефан се разшириха, челюстта му увисна.
— Господарке — предано зашепна той.
Сирила се вцепени. За пръв път виждаше как Изповедник използва силата си. Досега беше наясно само с последствията от прилагането й. Малцина бяха присъствали на подобно нещо. Магията остана да трепти във въздуха още известно време. Тълпата се сгъсти около тях. Един строг, предупредителен поглед, хвърлен от магьосника, накара всички да отстъпят и охлади любопитството им. Калан изглеждаше на края на силите си, но гласът й не показа никаква слабост.
— Имал си намерение да убиеш Кралицата?!
— Да, господарке — каза той разпалено и облиза устни.
— Кога щеше да го направиш?
— Тази нощ. В суматохата, която щеше да настане, докато гостите си тръгват.
Дрефан явно изпитваше нечовешка болка. Очите му се наляха със сълзи, които закапаха по бузите му.
— Моля те, господарке, заповядай ми нещо! Кажи ми какво е желанието ти! Остави ме да изпълня заповедите ти.
Сирила не можеше да повярва на очите си. Това, което се разиграваше в момента, се бе случило и с баща й. По същия начин той е бил взет за другар на Изповедник. Първо баща й, а сега и мъжът, който й беше толкова скъп.
— Мълчи и чакай! — заповяда му Калан. С ръце, отпуснати покрай тялото, тя се обърна към Сирила. В очите й този път имаше тъга. — Прости ми, че смутих празненството ти, Кралице, но се страхувах от последствията. Не можех да си позволя да отлагам това.
Лицето на Сирила пламна, тя се изправи срещу Дрефан. Той не сваляше възторжените си очи от Калан.
— Кой ти заповяда това, Дрефан? Кой ти нареди да ме убиеш?
Той не показа с нищо, че чува думите й.
— Няма да ти отговори, Кралице Сирила — каза Калан. — Ще го направи само ако аз го попитам.
— Тогава попитай го!
— Това не е препоръчително — прошепна магьосникът.
Сирила се почувства като глупачка. Всички знаеха за чувствата й към Дрефан. А сега всички видяха, че се е оставила да я изиграят. Щеше да се помни винаги. От всички.
— Нямам нужда от съветите ти! — сряза го Калан и като се обърна към Кралицата, каза меко:
— Сирила, имаме основание да мислим, че той е предпазван от някакво заклинание. Когато зададох на съучастника му този въпрос, той умря, преди да успее да ми отговори. Да се надяваме, че ще мога да измъкна повече от този тук. Има начини, които биха могли да заобиколят заклинанието. Ако ми позволиш да го отведа някъде, където можем да бъдем сами, бих могла да опитам.
В очите на Сирила се появиха сълзи от гняв.
— А аз му се доверявах! Допуснах го толкова близо до себе си! Той ме предаде! Предаде мен, а не теб! Трябва да знам кой го е изпратил. Искам да го чуя от неговата уста. Това е моето кралство, моят дом! Попитай го!
Калан се изправи, лицето й отново се превърна в каменна маска.
— Както желаеш! — След това се обърна към Дрефан. — По собствена воля ли искаше да убиеш Кралицата?
Той само кършеше пръсти в тревожно очакване на възможност да достави удоволствие на Майката Изповедник.
— Не, господарке, бях изпратен!
Лицето на Калан стана още по-безизразно, ако това изобщо бе възможно.
— Кой те изпрати?
Той повдигна ръка във въздуха, устата му понечи да каже нещо. Единственото, което се чу, бе някакво гъргорене, след това бликна кръв и мъжът се строполи на земята.
— Така си и мислех! Също като другия — измърмори под носа си магьосникът.
Калан вдигна ножа и го подаде на Сирила с дръжката напред.
— Подозираме, че става въпрос за мощен заговор. Дали този мъж е бил част от него — това не знам. Сигурна съм обаче, че е изпратен от Келтон.